Как да управляваме късмета, който е награда за смелост

"Късметът е награда за смелост"! Така е казал поетът. А народът съветва: "Пусни си фиш". Оказва се, че съвсем сериозни научни изследвания доказват тези две уж несериозни максими, които цитирахме. Късметът се създава, програмира, управлява - наречете го, както искате, смисълът е един и същ и точно на това сме посветили нашия днешен лайфхак - връщаме тази любима ваша рубрика от времето на пандемия.

Учените от Принстън - този толкова престижен в цял свят американски университет, изследват и доказват, че хората, които определяме като "родени с късмет" всъщност го нямат в гените си, а сами си го изработват. Сиреч, не викат неволята като в българската приказка, а гледат как сами да се справят, когато имат проблеми.

За да има "щастливи случайности", те просто не бива да бъдат случайности, а плод на съзнателни усилия. Както най-добрата импровизация, която е плод на много труд, така и късметът се оказва рожба на дълготрайни и при това умно насочени - стратегически и тактически усилия.

Често смятаме, че на някого просто му върви в кариерата, сравняваме го със себе си и не можем да си обясним защо нямаме неговия късмет. Отговорът е много прост: най-често този "вървеж" е резултат от смелостта на тези хора да представят възможно най-широко себе си и своите възможности, да представят идеите си, дори без да ги питат, да бъдат готови да поемат не само наградите, но и ударите, които идват с по-голямата известност, независимо дали е в по-тесни или в общонародни мащаби. Няма как хората да знаят за потенциала на някого, ако той не го заяви. Така се създава най-важното за проявяването на "късмета" - възможност/и.

Това са хора, които просто не ги е страх или пък умеят да преглъщат страха си от провал, който е неизменна част от успеха - друго име, с което наричаме късмета. Хора, които знаят, че победите са само етапни, а най-голямата е просто да се продължи напред. Но те не просто се представят, те полагат и усилия - най-често много повече от другите, за да усвоят най-добрите практики, което пък е свързано с нехпрекъснато търсене и прилагане в живота на намерената информация - това също се нарича развитие и много помага на "късмета". Усилия, които не зависят от таланта, който - когато го има, прави някои от нас мързеливи и с фалшива самоувереност. Усилията се полагат заради самите нас, така че хората, които ги правят да се чувстват себе си победители вътрешно - без това няма как и другите да ги признаят за шампиони. 

За да стане това обаче, човек трябва първо да е тръгнал, да е дръзнал да поеме пътя, да е скочил. "Който играе - печели", както бе сумирал цялото това знание в своя характерен стил известен късметлия като Христо Стоичков. Когато тръгва по пътя към Златната топка от Харманли, където е наврян като безпереспективен състезател, никой освен него не вярва, че би могъл да стигне дори до ЦСКА. А той надминава далеч мечтите си и не само става легенда на великата Барселона, но и взема всякакви купи и златни медали с нея - даже на Европейските шампиони. Ето как е изработен неговият късмет - 20 години неспирен труд и никакво отказване, когато изглежда, че го е налегнала неволята. Обратният случай е Валери Божинов - суперталант на 16 и достигнал  най-големите отбори в Европа, сринал се - уж заради липсата на късмет с многото контузии една след друга. Всъщност всичко е дух и настройка - онова, на което модерно му се казва "майндсет". Дали ни "преследват" победи или несгоди, в много голяма степен зависи от нас и програмата, която задаваме на себе си, а значи и на нашия "късмет".

Друга култова фраза от онова време: "Риск печели, риск губи" всъщност дава точна представа как работи "късметът". Той се подготвя, програмира, управлява точно, като се минимизира рискът. Правим опит да отстраним предварително от пътя си това, което би моголо да ни попречи по пътя към целта. Ако искате използвайте модната дума "диверсификация" на риска. 

Най-великата хокейна звезда на всички времена е Уейн Грецки, който нито е най-якият, нито най-едрият, нито най-очакваният лидер дори в отбора си, да не говорим за цялата лига, а още по-малко за десетилетия от нейната история, хеле пък с това сложно за Северна Америка име - на пръв поглед шансовете му да се превърне в култов играч са минимални, но славата му си е факт. Та той е категоричен: "Нито един от ударите, които НЕ направите, няма да уцели целта". С други думи - ако търсите своя шанс, трябва сами да си дадете шанс, възможност, ситуация. А не да чакате "късметът" да ви кацне на рамото. Случайностите не са случайни, нито нещата просто се случват. 

Според изследванията на историите на "късметлии" от учените в Принстън, на всичкото отгоре изработеният, постигнатият "късмет" има качеството да бъде споделен, ако искате го наречете зарАзен. Колкото повече късмет човек създава за себе си, толкова повече прави и за другите, което се определя като"механизъм за обратна връзка". Резултатът е същият - толкова прост и толкова приятен, колкото разсмиването на околните, усмивката, която поражда усмивка, споделената любов и нежност.