Андреевден е - мечките лягат зимен сън

Видян 2463 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Много митове и обичаи свързват мечката с културата и вярванията на народа ни. Един обаче е чисто "мечешки" – Андреевден.

На 30 ноември се чества Андреевден, почитан като "мечкин ден" в много райони на страната. Този празник има стар славянски корен и е покровителстван от Свети Андрей. Чества се плодородието през следващата година, защото денят започва да нараства: "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно...". Извършват се ритуали за предпазване от мечки. Свързан е с биологията и поведението на животното. На Андреевден мечките изпадат в летаргия и се събуждат чак по Благовец (25 март). Цяла зима мечката спи, поради липсата на храна. Преживява от натрупаните запаси и губи до 50% от теглото си. Едва с пролетното затопляне, когато се появява и растителната храна в природата, започва да усеща глад, събужда се и търси да възстанови подкожните си запаси.

До края на ноември, с промени в Закона за лова и опазване на дивеча, трябва да отпадне годишната ловната квота от 3 % от популацията на кафявите мечки у нас. Тя бе въведена от парламента през 2010 г. по предложение на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и група народни представители от мнозинството. Този ангажимент пред Европейската комисия поеха официално Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), след като получиха на 29 април т.г. уведомление на Комисията за образувана наказателна процедура срещу България. Според Брюксел, когато става дума за международно защитен животински вид (какъвто е кафявата мечка), е недопустимо да има каквато и да е ловна квота, дори и минимална.

Страната ни е задължена да опазва вида и неговите местообитания според изискванията на международни директиви, договора с Европейския съюз и националното ни законодателство. В момента наказателната процедура срещу страната ни е в първа фаза, но може да приключи с осъдителна присъда и сериозни глоби, в случай че не бъдат направени промени в закона.

През последните две години отговорните институции и природозащитните неправителствени организации предприеха сериозни мерки и броят на щетите, причинени от кафява мечка върху стопанствата намаля неколкократно. Проведени бяха информационни и разяснителни кампании в най-застрашените райони. Само в района на Родопите бяха раздадени повече от 200 електрически огради. По проект на СДП "Балкани" и БФБ, финансиран от Оперативна програма "Околна среда", в Смолян бяха раздадени 20 контейнера за отпадъци, защитени от мечки и 20 каракачански кучета на животновъди, които имат стада. Спешен екип за реакция при проблеми с кафява мечка работи към Районната инспекция по околна среда и води в Смолян вече втора година. Осигурени са пушки с упойващи патрони за имобилизиране на животни при проблемни ситуации с кафяви мечки. Монтирани са информационни указателни и предупредителни табла на възлови места в региона; набавено е специализирано оборудване (GPS устройства, бинокли, уреди за нощно виждане, радиостанции, компаси и др.) за контролните органи, включително за спешния екип в Смолян. На общините са дадени инструкции за обезопасяване на сметища и контейнери за отпадъци.

В България повече от десет години действа механизъм за изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху регистрирани домашни животни и пчелини. Заявяването става с незабавен сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство. Всички установени щети от кафява мечка през тази и миналата година са изплатени на 100%, като тази година плащанията стават в рамките на два-три дни.

Всяка година се провежда мониторинг на вида, като резултатите се ползват от отговорните институции и организации за анализ на състоянието на популациите и осъществяване на предпазни мерки. Тези данни служат и като база за взимане на решения от междуведомствената Комисия за кафявата мечка към МОСВ, в която участват представители и на МЗХ, на горски и ловни стопанства, учени от БАН и неправителствени организации. През тази година комисията определи квота от 16 разрешителни за отстрел на проблемни индивиди. До момента са реализирани само четири от тях, което означава, че повече мечки нанасящи щети на са установени.

Интензивният дърводобив и събиране на билки, гъби и горски плодове, както и ловът увеличават безпокойството и ограничават хранителните ресурси за мечките. Това е причина и за по-чести срещи на хора с тях. Все по-масово се примамва дива свиня с голямо количество зърнени фуражи на ловни чакала. Това привлича и мечките и създава опасност от злополуки.

Навлизане в мечите местообитания и унищожаването им чрез застрояване, влошаване на качествата им със сечи, редовното безпокойство, както и неадекватни и ненавременни действия спрямо проблемни мечки водят до увеличаване на щетите и риск от злополуки. Източници на "лесна храна" като сметища, подхранване и други създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани и за двете страни инциденти. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на мечки и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда и винаги добре затворени врати.

Ако хората научат за мечките поне толкова, колкото те знаят за нас и обръщат внимание какво "им казват мечките", могат да си спестят много неприятности. Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Южна Европа е била пренаселена от дълбока древност. Човекът ги е преследвал в продължение на хиляди години и те са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава спокойно, без паника. В повечето случаи, дори когато необмислените действия на хората нарушават правилата на добрите взаимоотношения, мечката се показва "по-умна". Мечка-майка с малки, например винаги ще предпочете да се отдалечи.

Най-чести са случаите на нападение от мечки върху хора по повод силно раздразнение, раняване, преследване. Неволното или нарочно проникване в бърлоги, гонене с кучета, стрелба, дават на мечката сигнал за атака. Най-много злополуки в България са регистрирани с мечки, ранени по време на лов за други животни.

Кафявата мечка е най-големият див бозайник-хищник, който населява нашите земи. Обитава тук милион години преди да се появят първите хора. Предците ни са живели хиляди години с мечките и другите диви животни в крехко, но устойчиво равновесие. Съжителствали са при взаимен респект, подялба на територията и спазване на дистанция. Хората умеели да пазят стадата си във високата планина с опитни пастири и кучета. Добре разпознавали проблемните животни и ценели ловците, способни да намерят и отстранят точно пакостливата мечка.

Местните общности могат да извличат ползи от богатата и запазена природа, в районите обитавани от кафявата мечка. Сред неповторимия свят на мечите местообитания у нас могат да се предлагат атрактивни екотуристически продукти за наблюдение на вида. Присъствието на мечки в един район може значително да покачи интереса на туристите, които искат да научат за тяхното поведение и начина им на живот, да се запознаят с любопитни и полезни растения и животни в техните местообитания. Вълнуващите преживяванията ще ги накарат да се върнат и да доведат и други. Районите с мечки привличат повече местни и чуждестранни туристи, което създава възможности за поминък за местните общности. На световния туристически пазар този тип специализирани услуги са сред най-скъпо платените и са все по-търсени.

Страни като съседна Румъния, Финландия и други печелят популярност и добри приходи със специализирани туристически услуги, базирани на запазената природа и кафявите мечки. България има уникалното предимство, че дава възможност и за "срещи" на живо в Парка за танцуващи мечки край Белица и с това може да бъде още по-привлекателна дестинация за "мечешки туризъм".

В Източните Родопи вече има добри примери на продукти, които включват посещение на пещера – някогашно убежище на пещерна мечка, живяла преди 14 000 години. Предлага се и наблюдение на кафява мечка от специално изградено укритие, както и гледане на заснети от фотокапан мечки и други диви животни. Информацията е на Сдружение за дивата природа "Балкани".