Българка проектира небостъргачи в Австралия

Оставила е тези дупки веднага след като завършва класическата гимназия. Да учи архитектура обаче не й е било мечта. „Исках режисура, социология, дизайн. Исках да уча всичко“, смее се Хаджимитова. „В Италия бях харесала няколко специалности, като едната беше индустриален дизайн, другата беше устойчива архитектура, но още не знаех италиански, просто бях любопитна“, разказва тя и уточнява, че става дума за годините, когато България все още не е членка на ЕС. Налага й се да държи тест по всички общообразователни предмети и тя се явява на него със знанията си по латински. Успява да го вземе и записва архитектура,  като бързичко научава италианския. Обучението в класическия вариант на специалността в Милано обаче не се оказва това, което търси и 3,5 години след като е прекрачила прага на италианския университет си купува студентски едномесечен билет за влак, с който може да използва железниците в цяла Европа и тръгва да търси нов университет, като обикаля много от висшите училища за архитектура на Стария континент.

На релси, по хостели и при приятели минава през Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Норвегия, Швеция, Полша, Чехия, Словения, Словакия, Хърватия, Румъния, за да открие в Дания онази комбинация между архитектура и нови технологии, която винаги е търсила. „Преместването ми в Дания всъщност беше добре обмислено, рационално решение с поглед в бъдещата ми професия - да получа умения, които да приложа веднага и да си намеря работа“, заявява Полина.

На финала на образованието си там трябва да изкара задължителен 6-месечен стаж. Прави го за малко в Швеция, след което заминава в Нова Зеландия. Подава си портфолиото там, защото й се иска да поживее на екзотично място. Веднага й отправят предложение не само за стаж, а за работа. Бързо се озовава в Крайстчърч, без обаче да знае, че градът е току-що опустошен от земетресение и имат нужда от специалисти, които да го възстановят от нула.

„След този земетръс си промениха условията за строителство, което е наложило дори оцелелите сгради, които не отговарят на новите по-високи изисквания, да бъдат съборени“, разказва Полина, която въпреки настояването да остане да работи в Нова Зеландия се връща в Дания, за да се дипломира. А после и в България, където работи по големи проекти като „София Ринг Мол“.

Опитът в Нова Зеландия обаче кара сърцето й да бие по-оживено при мисълта за Океания и когато приятелят й получава възможност за развитие в Австралия, тя заминава с него. Освен че получава много и престижни предложения за работа в Мелбърн, българката много иска да разгледа и цялата природа на тази уникална държава. До момента е успяла да обиколи, но сравнително малка част от континента. А след като го опознае и разшири дейността си у нас, се надява да има повече време в България.

Снимка: Личен архив