Райна: Калас ме избра, защото съм независима

Кога се зароди призванието да преподавате?

Не зная, дали е призвание. Майка ми беше типичен преподавател, беше много строга с мен и брат ми, и, може би, аз съм придобила този навик да бъда строга от нея, защото винаги е била учител, винаги. И така, аз продължих да пея до седемдесет и пет, седемдесет и шест години, но междувременно започнах да провеждам майсторски класове и трябва да кажа, че веднага ми хареса този контакт с младите. Аз си спомням първата си учителка в Италия, казваше се Дзита Фумагали, беше от Милано, беше невероятно щедра жена, която не приемаше и една лира от учениците си; спомням си, че за всичките си ученици готвеше ризото по милански. И така, може би, заради това чувство на благодарност, което изпитвам към този прекрасен човек, аз, как да кажа, следвам пътя й. Мисля, че щедростта е нещо много хубаво в живота. В дългия ми път на артист, не зная, дали съм била добра, но без съмнение съм била щедра и, когато казваха, че трябва да се даде двадесет на сто, аз винаги съм давала сто и двадесет на сто. Сигурна съм, че затова съм получавала много обич, много обич от всички, от страна на публиката винаги, защото публиката инстинктивно усеща щедростта на артиста и отговаря със същата щедрост.

Следователно смятате, че образователните проекти помагат на младите таланти?

Добре дошли са тези проекти, тоест тази реализация на сцената, в един истински театър, с оркестър, с костюми, където младият певец може да докаже способностите си на артист! Днес е много трудно да се постигне това, в смисъл, че светът стана много малък, защото се отвори безкрайно. Аз си спомням, когато се явявахме на първите конкурси през 1959 г., 1960 г., бяхме по 20-25 кандидати, днес по 2000 участват в международен конкурс; това означава, че границите наистина вече не съществуват, конкуренцията е огромна и тези млади хора трябва да имат действително голям талант. За съжаление не е времето, не е епохата на операта. Едно време, когато аз започвах да пея, имахме само радио. Ние бяхме от сутрин до вечер пред радиото, което предаваше симфонична и оперна музика. В днешно време има много медии и информацията е чудовищна, има я навсякъде, затова наистина не е лесно. Аз си спомням, например, когато се явих на първия конкурс в Италия, беше в Реджо Емилия през 1959 г.: мисля, че при момчетата, при мъжете, спечели Лучано Павароти, а при женските гласове спечелих аз, но участниците бяхме само 25, днес са кандидатите са хиляди и хиляди, мисля, че причината е, защото днес, е епохата на протагонизма. Всички млади искат да отидат в телевизията, искат да бъдат на сцената, на всяка цена, Още майките ги подготвят за артистичната кариера, защото сме жертви на медиите и, затова борбата е много тежка, затова проект като този на Международно оперно студио е важен, за да могат тези млади хора да успеят да се изявят най-после на сцена.