Защо Мексико бие България: как 20-млн.град може да има по-чист въздух от София?

Борис Ангелов
Мексико - София


Не е само футболът, в който Мексико е на световните първенства без прекъсване, а ние 6 пъти не можем да се класираме. България изостава от латиностраната по всички показатели. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Мексико е член на Г20 – 14-ата най-голяма икономика в света по абсолютни показатели и 11-ата по паритет на покупателната способност. С територията си от нещо като 19 Българии, е голямо колкото половината Евросъюз с неговите 27 държави. То е десетата най-населена страна в света със 130 милиона души, но отделно от тях има още 37,25 млн. декларирали се като мексиканци в съседните Съединени американски щати с техните 67 местни езика, наред с официалния испански.

Всъщност, Мексико също официално се нарича „съединени щати”, но са по-малко от северните. Общо са 31 и за 32-ри – федералната столица, която преди години беше най-големият град в света. Днес официално Мексико сити се води, че има население 16,188 млн., които реално вече са около 20 млн. официални с покрайнините по последното преброяване от преди 7 г.

Докато ние си говорим за туризъм и вземаме средно 20 евро на ден от посетител, Мексико е №6 по брой гости в целия свят и взема средно по 200 евро на ден.

Докато ние тръпнем да не отнемат на Несебър членството в програмата Световното наследство на ЮНЕСКО заради презастрояване и други селски хитрини, латинощатите се радват на 34 културни и природни обекта в същата топлиста.

Отделно ще разказваме за най-популярния от тях – пирамидите на Чиченица – едно от официално обявените от ООН нови 7 чудеса на света, които се налага правителството да откупи за невероятните 1 млрд. долара. Които обаче си възстановява само за 3 години.

Мексико е прорязано от магистрали, пресичащи дори най-непроходимите му допреди десетилетия джунгли.

Няма дупки по улиците и танцуващи плочки на тротоарите в столицата. Даже настилката е набраздена специално, за да се убива скоростта, въпреки че местните не са джигити на пътя – не карат бързо и без друго. Към преките на големите проспекти като централата улица Хуарес например, са изградени още по-големи прегради на настилката, така че да не може да се влиза на скорост.

Най-лъскавата улица носи името Авеню Реформа и пресича целия център на необятния град, разсипал се като океан от предимно ниски постройки сред безкрайно поле с планини в далечината.

Реформа е изключението от правилото. На фона на стария център, който смесва колониалния стил с Либърти от преди век, авенюто изобилства от небостъргачи.

Някои от тях не само наужким, както в София, а реално в основите си са запазили старите сгради, на мястото на които са построени – фантастичен пример в това отношение е местният хотел Софител. Освен него, на същата улица цели небостъргачи имат веригите от най-висока селективна класа Риц Карлтън, Сейнт Реджис, Льо Меридиен, както и най-голямата в света – Мариот, която не е представена май само в София – дори в по-бедни и по-изостанали столици като Скопие или Ереван е налична. Разбира се, има Хилтън и Шератон, какъвто ние вече нямаме, както и представената у нас испанска верига Барсело.

Показателно за икономическото развитие е, че най-големите банки в света са представени с небостъргачи на същата улица – от HSBC до Santander и BBVA, никоя от които не е стъпила в България. Те имат и големи клонови мрежи, заедно с местните трезори.

Нищо чудно, защото Мексико е водещ автопроизводител – има заводи на 4 световни марки при 0 в България.

Майбах по улиците няма да видите, за разлика от София, но средното ниво коли са много по-нови от средната 18-годишна възраст, която има автопаркът в нашата столица според новата официална статистика.

Градоустройствено авенюто завършва, обградено от двете страни с прекрасния и необятен градски парк – един от многото дори само в центъра, който прилича на нашата Борисова градина по алеята на литературните класици и по наличието на езера – с тази разлика, че в Мексико Сити те са много и по-големи.

Страхотно поддържаната и по тропически супер красива и вечно зелена площ осъществява плавен преход към бохемските и елитни жилищни квартали Кондеса и Рома. Кокетните ниски къщи са разположени сред низ от прекрасни малки ресторанти и барове в различни стилове, общото между които е богатото озеленяване на екстериора и интериора. Идеално поддържани линейни паркове правят картината още по-красива.

В това отношение, на зеленината, Мексико Сити бие другите латиноамерикански грандове като Буенос Айрес и Рио де Жанейро, въпреки че за разлика от тях с големите им крайбрежия, не просто е „на сухо”, но има и невероятна надморска височина от 2240 м – нещо като на Черни връх, който е най-високият на Витоша, а от нея, както е известно от шопския фолклор „по-високо нЕма”.

Интересно, но нито е трудно да се диша, нито въздухът в града е мръсен, както се очаква, нито се образуват така типичните за София в същия този сезон миризливи мъгли.

следва