Трети сме по брой чиновници от 27 в ЕС, пък сме най-бедни

Трябва ли й на България толкова голям публичен сектор? Какъв е потенциалът за оптимизирането му и до какви изкривявания в икономиката води голямата държава? Тези въпроси дойдоха остро на дневен ред с пандемията от COVID-19 и преструктурирането на огромни сектори от световната икономика, пише Сега. За броени месеци икономиките на водещите държави в целия свят бяха принудени да предприемат оптимизация на структури и процеси, които в нормални времена биха отнели години. В безпрецедентната ситуация леко се спеши и администрацията у нас, която от години се съпротивлява да премине към ефективно предоставяне на услуги по електронен път. Но докато частният бизнес реже и преструктурира, оптимизиране в публичния сектор не се задава. А в смутните предизборни времена се очакват движения в обратната посока, вдигането на заплатите в 1/3 от държавната администрация е такъв пример.

Бедна България от години поддържа голям публичен сектор, като делът му е относително стабилен - около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата, сочат данните на националната статистика. По данни на НСИ за 2019 г. наетите лица в зависимост от вида на договора с работодателя са общо 2 888 300 души, като 2 198 900 са в частния сектор, а 684 200 - в обществения. В последните 10 години се наблюдава леко свиване на дела на наетите в обществения сектор, които от 27% през 2009 г. падат на 24% през 2019 година.

Малко или много е това дава добра представа публикацията на Евростат "Европейската икономика от началото на новото хилядолетие 2000-2019 г.".  В частта дял на правителствения сектор България не фигурира поради липса на данни, но статистиката за останалите държави е  показателна. С дял на публичния сектор с включени МО и МВР от 24% страната ни е далеч от средното за ЕС  - 16%. С това високо ниво

 

страната ни би попаднала в Топ 5 на ЕС,

 

като водещи в тази класация са Швеция с 28% дял на правителствения сектор, следвана от Дания и Финландия с по 27 и 24%. В списъка са и Литва, Естония и Хърватия с около 23% дял на публичния сектор и Франция с 22%, показват данните на Евростат. Трябва да се направи уговорката, че има много методологически особености при отчитането на големината на публичния сектор и сравнението с данните на българското НСИ е само ориентировъчно.

По големина на публичния сектор България е доста над средното и спрямо страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според последните сравнителни анализи в Government at a glance 2019 средното ниво за 2017 г. в ОИСР е било 18%, като с най-висок дял е Норвегия - 30%, а с най-малък правителствен сектор е Япония - около 6%.

Този голям публичен сектор у нас заработва