Свалиха президента във Виетнам, пак отиват под чадъра на КНР

Една от страните в Г-20 – клуба на най-големите световни икономики, с  изненадващо решение днес смени след по-малко от 2-годишно управление своя президент, а преди това премиер Нгуен Суан Фук. С решение на Политбюро на управляващата компартия, на което е член, той беше освободен „незабавно” като държавен глава, като се твърди, че сам е подал оставка. Според лидера и фактически №1 на върха на властта в страната Нгуен Фу Чонг става въпрос за разкриване на корупция по върховете в обкръжението на освободения от поста си държавник.

Според Тайм, чийто сайт цитираме, това е станало ясно на света днес следобед от електронната страница на компартията.

Американското списание напомня, че отиващият си президент беше избран от парламента на Виетнам през април 2021 г., след като преди това имаше 5-годишен успешен премиерски мандат, смятан за особено успешен с поразителен ръст на националната икономика.

Като вицепрезидент Во Ти Суан ще стане и.д.държавен глава, докато Народното събрание избере нов титуляр.

Според Тайм, въпреки че президентският пост е по-скоро церемониален във Виетнам, Фук е бил лицето на страната пред чуждите инвеститори и дипломатите. В тази роля е чест гост на Световния икономически форум в Давос, чието тазгодишно издание тече в момента без него в швейцарския планински курорт, познат от литуратурната класика на Томас Ман Въшебната планина.

И Тайм, и руският Първи канал са единодушни, че именно досегашният президент е бил основният двигател на затоплящите се отношения на своята страна със САЩ.

Именно в това най-близката до Кремъл медия в главното си публицистично предаване Голямата игра, водено от Вячеслав Никонов - влиятелен депутат и внук на легендарния съветски премиер и външен министър Вячеслав Молотов, вижда и истинския мотив за оставката на президента.

В програмата беше напомнено, че виетнамският партиен лидер е направил първото посещение в Пекин след преизбирането на колегата си генерален секретар на китайската компартия Си Дзинпин.

Отстраняването на проамериканския президент се коментира именно в светлината на връщане на Ханой под чадъра на КНР. В тази връзка се цитира и стоплянето през последните дни и седмици на отношенията на Китай с Филипините с новия президент там и споразумението за съвместен добив на петрол с  островната република в Южнокитайско море.

Напомняме, че този воден басейн е втората най-гореща точка в света след Украйна заради напрежението около Тайван и американските стъпки в полза на острова, който САЩ и светът официално са признали за част от КНР, но Вашингтон през последните месеци му дава надежди за подкрепа в евентуална борба за независимост и де юре, каквато Тайпе има де факто вече половин век.  Най-силният знак за това беше личното посещение там на Нанси Пелоси като шеф на американския конгрес - третият човек в структурата на властта в Щатите, която вече е бивша.

Напомняме също последните съвместни крачки на САЩ и Япония, която обеща скоростно да вдигне военния си бюджет, за да се превъоръжи.

На този фон Пекин контролира чрез икономическа помощ Северна Корея, но работи отлично и с Южна Корея, която е в твърде напрегнати отношения и има търговска война с Токио още от 2019 г. КНР успя фактически да спечели местните избори в Тайван преди седмици с прокитайската партия на внука на самия основател на островната квазидържава Чан Кайши, който стана кмет на Тайпе.

С привличането на Виетнам, където антиамериканските настроения са твърде силни, тъй като спомените за войната с Вашингтон са живи сред преживелите я - всички граждани над 46-годишна възраст на 100-милионния икономически тигър, и с включването на Филипините, Пекин затваря отвсякъде Страната на изгряващото слънце, която е съюзникът на САЩ в района. Американските партньори в Южния Пасифик Австралия и Нова Зеландия са твърде далеч от конфликтната зона.

С всички тези маневри Китай си подготвя сериозна база съюзници при евентуално противопоставяне, включително и военно, в Южнокитайско море.

И други възлови държави в региона като члена на Г-20 Индонезия също подчертано се опитват да водят по-близка до Пекин и Москва политика в последно време.