Решението на Русия да нахлуе в Украйна е било взето поне 1 година преди началото: Шолц

Канцлерът Олаф Шолц заяви, че решението на Русия да нахлуе в Украйна е било взето "една година преди да започне, а може би и по-рано", и добави, че според него Москва ще бъде "в състояние да продължи войната наистина дълго време"

В интервю за предаването "Face the Nation" на CBS News Шолц също така защити закъсненията на Берлин при доставката на оръжия за Украйна.

Според него изчакването се дължи на необходимостта от обучение на украински войници в Германия.

"Винаги ще виждаме, че Германия е една от страните, които правят най-много, защото това, което изпращаме сега, е най-усъвършенстваната технология, която може да се използва", каза Шолц.

Той също така призна, че е било грешка на европейските страни да станат толкова зависими от руската енергия.

"Трябваше да инвестираме в цяла Европа в инфраструктура, която ни дава възможност да променяме доставките от един ден до друг", каза той. "Това е урокът, който научихме. . . бъдете подготвени за подобна ситуация. "

Шолц заяви още, че сега най-важното е да се прави бизнес "с много страни, за да може да се справиш със ситуацията, когато възникнат проблеми с някоя от тях".

"Мисля, че светът, в който ще живеем през 2050 г. , ще бъде многополюсен", добави той. "Много страни ще бъдат важни. Съединените щати, Русия, Китай, Европейският съюз и страните от този съюз, но също така Индонезия и Индия, Южна Африка, страни от [Южна Америка]. "

Канцлерът заяви, че "голямата задача" сега е "да направим така, че това да работи", като добави, че "многополюсността не е достатъчна. Многостранно сътрудничество за по-добро бъдеще - към това трябва да се стремим.

" Коментирайки неотдавнашната среща на върха на НАТО, на която Китай беше определен като заплаха, Шолц заяви, че изявлението е в пълно съответствие с описаната от него стратегия. Той обясни, че това означава само, че блокът "е наясно с проблемите, които могат да възникнат" Шолц подчерта, че членовете на НАТО са демократични държави и затова не са агресивни "към останалия свят", а просто работят "за свят, в който агресията не работи", като добави, че демокрациите остават "много силни", защото са подкрепяни от хората.

Но трябва да сме наясно с тези заплахи, които идват в нашето бъдеще. И това идва от автокрации. . . защото те са склонни да бъдат агресивни", каза той.

Шолц смята, че началото на руската офанзива в Украйна е "повратен момент в международната политика" Преди февруари, каза той, "твърде много хора по света" са се надявали, че съвременният свят ще бъде различен от този в миналото, когато "силата и властта са решавали бъдещето на държавите, а не правилата и споразуменията, които имаме между държавите"

От онези времена в миналото съществува "споразумение, че не трябва да се правят опити за промяна на територията. . . за промяна на границите, за нахлуване в съседната страна. И това споразумение сега е отменено от Путин", каза той.

 Москва твърди, че военната ѝ офанзива е била необходима, тъй като всички опити да се постигне контакт със Запада и да се договорят гаранции за сигурност са се провалили - и в резултат на това самото съществуване на руската държава е било застрашено.

След началото на операцията в Украйна Германия промени дългогодишната си политика да не предоставя оръжия на държави в конфликт, за да започне да въоръжава Киев.

Забележките на Шолц обаче повтарят неотдавнашните изявления на руския президент Владимир Путин. В речта си на Петербургския международен икономически форум Путин заяви, че след края на Студената война са се появили нови центрове на сила, които имат право да защитават собствените си системи, икономически модели и суверенитет.

 Тези "истински революционни, тектонични промени в геополитиката, глобалната икономика, технологичната сфера, в цялата система на международните отношения" са "фундаментални, ключови и неумолими", каза той и добави, че "откъсването на лидерите на ЕС и САЩ от реалността" в крайна сметка ще доведе до деградация.

Германският вестник Allgemeine Zeitung наскоро съобщи, че Китай и Русия искат групата на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) да се превърне в противовес на доминираната от Запада Група на седемте (Г-7).