Рано или късно България ще се възроди, не губете надежда: Румен Попов, Национално движение Аспарухов меч

Разговаряме с един млад мъж, избрал да бъде патриот, за организацията, в която членува.

- Като за начало, представете се на нашите читатели

- Казвам се Румен Попов, на 24 години съм, предстои да се дипломирам като юрист, живот и здраве, активен съм в политическата сфера от ранна гимназиална възраст и точно този път ме отведе до Сдружение "Аспарухов меч", на което съм заместник-председател.

- Какво е това сдружение "Аспарухов меч"?

- Това е общо взето патриотична организация на млади хора, появила се като инициатива на нашия председател Калин Иванов, който ни събра така като хора с различни професионални направления и развитие с идеята всеки да дава своята професионална експертиза в насоката това да има някаква форма на граждански контрол над изпълнителната и законодателната власт от граждани, които не са подплатени от някакви неправителствени организации и външни финансирания. Идеята е да има група от хора, които да могат активно следят различни видове процеси, случващи се на политическата сцена и да могат да им въздействат, до колкото, разбира се, ни е по силите и съответно да информираме колкото може по-голяма част от обществото, предварително, какво се готви (като законопроекти например), къде се крият опасностите в това, което се готви и да се организира някаква интелектуална реакция. Причината за необходимостта от тази интелектуална реакция е, че всеки може да прави протести, да подскача, да ругае, да крещи, но трябва обществото да се научи вече да дава някаква градивна критика, а не само да се жалва.

- Аспарухов меч има ли амбиция за взимане на властта, за преврати?

- По никакъв повод, не. Ние сме привърженици на мекия подход. Амбицията на Аспарухов меч е именно, не някой да взима властта, а да можем констуктивно по някакъв начин да въздействаме на хората. Ние сами виждаме, депутати от една партия с депутати от друга партия, бият се, карат се, едните обидени на другите, дърпат се за ризите, щипят се по бузите и не знам къде още, нищо от това не е градивно и ние точно като граждани, а не като политическа организация да идем в комисия и да им кажем, че практическия резултат от цялото това нещо ще бъде пагубен.

- Можем ли да приемем организацията Аспарухов меч като будителите на новото време?

- Аз лично не бих се определил като будител, не мога да кажа за другите хора от сдружението тъй като ние все повече се разрастваме като организация и има наистина много качествени хора, защото будителите все пак са били хора, които са абсолютно в някаква степен отрекли своите собствени лични нужди - да градят семейство, потомство, много от тях са останали без жени и деца и са вложили цялата си енергия и са се обрекли на нищета само и само, за да помогнат на нацията да се възражда. За добро или за лошо това време е отминало и вече при съществуваща държава един човек може да бъде много повече полезен на държавата си ако има определена конкретна компетентност в някаква сфера на професионално развитие, от която впоследствие би могъл да даде обратно и на обществото, така разбирам аз нещата. Не мога да определя организацията чисто като будителска тъй като би било неуважително към будителите, които са били в нашата история, но смея да твърдя, че сме от организациите изключения, защото всеки един от нас работи с мисълта да помага на своите съграждани и на нацията, разбирайки я под общност от тези граждани.

- Защо България има нужда от Аспарухов меч?

- Определено смятам, че с тази организация, ако продължим по начина по който сме тръгнали наистина сме способни  да направим, ако не някаква промяна, то поне да наклоним везните обратно в рамките на нормалното , защото съгласете се -  не е нормално да се правят закони от днес за утре, написани на крак и съответно, които създават впоследствие един милион практически проблеми.

- Кога членовете на Аспарухов меч ще вдигнат крака и ще кажат: "До тук бяхме, изпълнихме целите си"?

- Това не може да се случи поради една много проста причина. Нашата цел не е и никога не е била създаване на полтически проекти или властова позиция, целта би била единствено и само възлагане на критика на текущите проблеми, в този смисъл няма как от днес за утре да спрат да съществуват такива проблеми, такива ще има винаги. Въпросът е да има критична будна маса от хора, които са склонни да дадат тази конструктивна критика, за която говорим. Като мото на организацията можем да издигнем - Конструктивна критика, работи с всички винаги, но в идеята за благото на Отечеството, а не за това някой да си напълни джоба.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели и на българите като цяло? Какво искате те да запомнят от това интервю?

- Това, което искам да запомнят, особено сега след светлите коледни и новогодишни празници и най-вече Рождество Христово, тъй като напоследък не се споменава това като име на празника, е че бива да губят надежда по никакъв повод, винаги ще има хора, които мислят като тях, винаги ще има хора, които милеят за това какво се случва с тях и считам, че това, което се изисква е точно ако не губим вяра, ако продължаваме да се обединяваме и заедно да упражняваме някаква форма на контрол върху хората, от които зависят политическите решения и рано или късно ще стигнем до позитивните резултати. Необходимо е време, упорство и да не се губи надежда. Това пожелавам на всички - никога да не губят надежда.

Тони Коцаков