Петър Сантиров осъди прокуратурата да му плати 300 000 лева за униженията, на които го е подложила

Свидетели:

„Той беше един убит, съкрушен човек, който не знаеше какво се случва“ – това казва пред съда свидетелят  Т.,  който е бил  командир на отделение в арестите към Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд.  Той извеждал Сантиров за свиждания, на които идвали баща му и годеницата му, като бащата  видимо изглеждал  много зле.  Разказва също, че малко преди задържането на Сантиров,  в ареста била задържана групата на „Наглите“.  Сантиров бил в килия, а по диагонал от него бил един от Наглите.  Другите били по настрани и не трябвало да се виждат с него, защото именно той  ги е оставил в ареста“ .  Те казвали на свидетеля: „Остави ни го за малко младоженеца, ще го направим жена“, „остави го, ще му разкажем добре ли е с белезници“.  И още:  „Остави ни го, ще му обясним правата и задълженията“.   Свидетелят наглеждал С., защото мислел, че този човек ще сложи край на живота си, става ясно от показанията му. По думите му “бил унизен до безобразие един български съдия”

Свидетелят Б. който е от сферата на конвоирането към Главна дирекция охрана, казва,че : Конвоирахме го белезници в Съдебната палата  10-15 пъти, където срещаше колеги, съдии, прокурори и адвокати. Пред съдебната зала беше пълно с журналисти. От думите му се разбира, че: ” Погледът му бил забит в земята, не смеел да погледне никого в очите” .  Свидетелят забелязал пълна промяна в ищеца. “Преди беше спокоен и уравновесен човек, с когото можеше да се общува, а при явяването му за разглеждане на мерките му – смачкан човек”.  

Вещите лица:  

Според вещите лица задържането под стража, престоят в ареста и продължилото пет години наказателно производство са фактори отключващи стрес, като би могло да се направи обосновано предположение, че този стрес е възможно да е изиграл роля за поява на заболяването „множествена склероза“. Стресът  би могъл да предизвика това заболяване в съчетание от други фактори и причини от индивидуален, конституционален характер, прекарани заболявания, особености на имунния статус и предразположение към това заболяване, но по делото липсва документация, от която да може да се направи извод за наличието на тези други фактори

Прокуратурата:

Прокуратурата настоява по делото да бъде отменено обжалваното решение и исковете на Сантиров да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално присъдените суми да бъдат намалени.
Твърди, че съдът не е отчел сложността на наказателното дело и обстоятелството, че подсъдими били три лица. Сочи, че Прокуратурата не отговаря нито за лошите условия в ареста, нито за медийното разгласяване на наказателното дело.  Поддържа още, че не е доказано влошаването в здравословното състояние на ищеца да е само във връзка с наказателното производство срещу него. Освен това, ищецът търпял вреди и от актовете на съда, който потвърдил задържането под стража.

Не било отчетено и обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си давала морално обезщетение на ищеца, казва прокуратурата.

Решението на съда:

След обстоен анализ на материалите,  вредите и причинно следствена им връзка с незаконно повдигнатото обвинение, съдът отсъжда: 250 000 лева обезщетение за морални вреди и 31 132.29 лв за имуществени вреди.  

Върху присъдените обезщетения се присъжда  и законна лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 03.02.2015 г. Осъжда прокуратурата да заплати на адвоката му възнаграждение пред САС в размер на 7 111.81 лева, както и възнаграждение пред ВКС в размер на 1 346.81 лева.

Отхвърля част от претенциите за пропуснати ползи.  Разноски по делото Петър Сантиров не е претендирал.

Из мотивите:

За да възникне на отговорността по ЗОДОВ са необходими две предпоставки, казват съдиите: повдигане на обвинение за извършено престъпление и влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото обвинение и  сътветно прекратяване на наказателното производство.  За да е основателен иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконното обвинение следва да са доказани още настъпили вреди в причинна връзка с незаконното обвинение и тяхната конкретна интензивност във връзка с размера на обезщетението.
В случая в първоинстанционното производство е установено, че ищецът е бил привлечен на 01.04.2010 г. като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 304а вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал. 1 от НК, по-късно изменено в такова по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, както и че наказателното производство е приключило на 03.02.2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда.  „Тези обстоятелства не са спорни в настоящото производство, но е спорно какви неимуществени и имуществени вреди е претърпял П. С. в причинна връзка с незаконното обвинение, както и какъв е размера на следващото му се обезщетение за тях“.

Като се позовава на решение на ВКС по гр. д. № 2683/2019 г., III г. съдът  излага доводи и обстоятелства за връзката между незаконното обвинение и настъпилите вредни последици – принудителното задържане, длъжностното качество на обвиняемия,  професията на ищеца – магистрат, към която има изключително високи обществени очаквания за висок морал и нетърпимост към правонарушенията,  стандартът на живот преди и след незаконното наказателно преследване и др.

Съдиите приемат, че повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление с користна цел, сериозно е засегнало доброто име, честта, престижа и доверието у съдия Петър Сантиров, който до този момент е имал име на безукорен съдия.  Тежко на репутацията му се е отразила широката медийна разгласа на задържането му, както и извършваните действия по наказателното производство.

Бил е жестоко унизен при задържането му, а по-късно униженията са продължили в ареста, където той е бил задържан заедно с други лица, някои от които вече осъждани, а други задържани именно с негов акт.

„Положението месеци наред да стои в ареста с лица, във връзка с наказателните производства по които лично той е извършил преценка, че следва да бъдат задържани и те са задържани въз основа на неговите актове, сериозно е потъпкало както човешкото, така и професионалното му достойнство“.  Още с по-голяма сила е бил унижен и от това, че някои от задържаните постоянно са го обиждали и заплашвали. Последното му е донесло много нощи, прекарани в напрежение и страх за живота му.

Съдът отбелязва като особено  унизителни случаите, когато е воден в Съдебната палата с белезници за участие в съдебни заседания, а  по коридорите са го срещали колеги съдии, прокурори и адвокати. Силно  напрежение и страх заради невъзможността да издържа себе си и семейството, е предизвикало и отстраняването му от длъжност от ВСС  по искане на Главния прокурор –  само и единствено поради повдигнатото обвинение за  умишлено престъпление.

 Съдът е категоричен, че  заболяването „множествена склероза“ е  развито в причинна връзка с обвинението и воденото срещу Сантиров  наказателно производство.  За него е издадена епикриза, в която се твърди, че въпреки провежданото лечение състоянието на ищеца се влошава.( Пестим  подробности заради личния характер на данните б.р.)