Нуриел Рубини: "Не съм предвестникът на Армагедон!"

"Аз не съм предвестникът на Армагедон!", заяви в обширно интервю за водещия руски бизнес вестник „Ведомости“ Нуриел Рубини, председател на борда на директорите на Roubini Global Economics Monitor. "Колкото по-агресивно действат властите в областта на парично-кредитната, бюджетната и финансови политики, толкова по-бързо светът ще излезе от кризата", смята роденият в Истанбул Рубини, който предсказа настоящата криза още преди две години, съобщи БГНЕС.

През септември 2006 г. Нуриел Рубини бе поканен на семинар в Международния валутен фонд. Пред около 300 участници той направи оценка на ситуацията: пазарът на недвижимост в САЩ ще рухне, в ипотечния сектор ще се разрази криза, включително и заради изобилието на високо рискови кредити /subprime/, пазарът на ипотечни облигации го очаква срив, кризата ще обхване световната финансова система, в икономиката на САЩ ще започне рецесия, сериозните проблеми няма да бъдат избегнати и от останалите региони, включително и бързо растящите развиващи се страни. Кризата ще доведе до крах множество хедж фондове, инвестиционни банки и други големи финансови институции, такива като американските квазидържавни ипотечни агенции Fannie Mae и Freddie Mac. След приключване на изказването на Рубини в залата е настъпила тишина. „След такова прогноза не би било зле да пийнем нещо по-силно“, е заявил водещият, за да разведри атмосферата. Залата отговорила с нервен смях: никой не е вярвал, че нещо подобно може да се случи. Но се случи. И днес професорът по икономика от Stern School of Business към Нюйоркския университет и председател на борда на директорите на Roubini Global Economics Monitor е изключително търсен. От неговото мнение се интересуват журналисти, политици, икономисти, банкери. Включително и в Москва, която Рубини посети миналата седмица, за да може сам да оцени, как кризата е ударила Русия.

Ведомости /В/: Какво видяхте през 2006 г., което не успяха да видят останалите?

Нуриел Рубини /НР/: Работейки в университета и две години в правителството, изучавах финансовите кризи, включително и в развиващите се страни. Те не възникват от нищото, това не е някаква аномалия. В икономиката се появяват все повече уязвими места, които и предизвикват кризите. В САЩ беше очевидно, че на пазара на недвижимост се е образувал гигантски балон: реалните цени за шест години до 2006 г. нараснаха двойно. Обемът на дълговете на домакинствата се увеличи до гигантски размери, включително ипотечните дългове, високо рисковата ипотека. Потребителският бум се осъществяваше за сметка на заемни средства, спестяванията на американците спаднаха до нулата. Т.е. във финансовата система, в реалната икономика, в потребителския сектор се надуха балони. А това не може да продължава вечно. Когато се пукат балоните на пазара на недвижимост, надули се в резултат на прекаленото кредитиране, това провокира верижна реакция: започва криза в ипотечния сектор, след това в банковия, тя се разраства до кредитна криза. Цените на петрола през последните години растяха, подкопавайки платежоспособността на потребителите. Така че за мен бе доста очевидно, че икономиката я очаква твърдо приземяване. Не знам, защото другите не видяха това.

В: Не знаете?

НР: Мисля, че затова имаше няколко причини. Ирационалната еуфория замъгляваше техния поглед, не им позволяваше да видят тези балони. Спомнете си, през 2000 г. хората мислеха, че акциите на технологичните компании ще растат винаги. Пишеха се книги затова, как индексът Dow Jones ще нарасне до 36 хиляди пункта. Второ, мнозина икономисти, без съмнение умни хора, невярно са оценили повратния момент на бизнес цикъла, защото техните модели не са отчитали такива събития, като кредитното свиване, неочакваното изчезване на ликвидността. Освен това, мнозина от тях са работили за финансови компании... те са имали предвзето мнение... Чиновниците, отговорни за финансовата политика, не са се решавали да бият тревога, защото това е можело да повлияе негативно върху очакванията на участниците на пазара. Необходими са независими експерти, за да се кажат някои неща.

В: Има хора, които могат да бъдат определени като професионални песимисти. Те могат в течение на години, докато всичко върви добре, да предсказват нещо лошо. Но тъй като животът по своята природа е цикличен, лошото така или иначе в крайна сметка се случва. Доколко си струва да се вслушваме в подобни хора?

НР: Някои, естествено, казват, че даже счупеният часовник два пъти дневно показва правилно времето. Но аз не бих желал да изглеждам като професионален песимист и ако се зачетете в моите трудове едва ли можете да ме наречете предвестник на Армагедон. През 2005 г. прогнозирах забавяне на ръста на американската икономика: още тогава бяха налице признаците на надуващия се кредитен балон, но аз мислех, че просто икономиката ще се забави малко, аз не очаквах рецесия. Едва през лятото на 2006 г. ми стана ясно, че ситуацията до такава степен е излязла извън контрол, че не може да завърши с нищо друго освен твърдо приземяване. Може би съм сгрешил във времето, мислех, че рецесията в САЩ ще започне в средата, а тя започна в края на 2007 г. Ще се радвам да обявя, че кризата е достигнала дъното, веднага след като го видя. Може би тогава ще ме нарекат предвестник на възраждането. Но по време на тази криза хората вече седем пъти заявиха, че дъното е достигнато: след спасяването на Bear Stearns, след национализацията на Fannie Mae и Freddie Maс, след Lehman Brothers и AIG, след TARP /приетата от американската администрация „Програма за освобождение от проблемните активи“ за 700 милиарда долара/, след срещата на лидерите на Г-7. И всеки път пазарът скачаше, но след това отново спадаше до ново дъно.

В: Какви са предпоставките за достигане на дъното?

НР: Мащабите, дълбочината и продължителността на рецесията и финансовата криза ще зависят от действията на правителствата. Колкото по-агресивни бъдат както традиционните, така и нетрадиционните действия в областта на парично-кредитната, бюджетната, финансовите политики, толкова по-бързо ще се измъкнем от кризата.