НАП проверява имали ли са реално по 20 К дарителите на Доброто от Nexo

Видян 1880 пъти | Коментари 0
Гласували 2

Националната агенция за приходите (НАП) е започнала проверки на физически лица, свързани с казуса Нексо (Nexo), обяви директорът на агенцията Борис Михайлов във временната комисия в парламента, предаде БНР. Проверките са започнали по искане на прокуратурата.

Установява се дали лицата, дарили половината си БРУТЕН годишен доход на Да, България – част от новосформирана коалиция на Доброто, са имали съответната сериозна сума от 19 933 лв. всеки реално на разположение в края на 2022 г., когато са благотворявали, при приспадане на всичките им разходи, за да я дарят на политическата партия/движение. Това е твърде малко вероятно, както разбираме.

До момента българската компания, която е управлявана Nexo и която е единствената в групата на борците за честност, която някога е публикувала финансови отчети – в нейния случай за скромните при техните претенции 27 млн.лв. оборот през 2021 г. и 4 млн.печалба, е платила всичките си задължения върху така декларираните приходи към Националната агенция, обяви още Борис Михайлов. Той представи и информация какви са новите проверки по случая:

"Става въпрос за множество физически лица, без едно, което е починало, които са ни дадени всичките за проверка от главния прокурор. Такива проверки се правят в продължение на месеци".

Напомняме, че за разлика от ревизиите, които по закон трябва да приключат в срок от 3 месеца с възможност за още 2 удължаване – не, че НАП го спазва в повечето случаи, проверките са безсрочни. Не само, че могат да продължат, а в реалността и се точат не просто с месеци, а с години.

Сметната палата е предоставила на НАП информация за даренията, направени от тези физически лица, потвърди Михайлов.

От своя страна председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов обясни, че не е в правомощията на небанковия регулатор да извършва проверки:

"Криптовалутите, за разлика от валутите, нямат характер на финансов инструмент. Те не са признати в Европа и в България като такъв. Поради тази причина не подлежат на регулация от Комисията за финансов надзор".

Това поставя под съмнение претенциите на NEXO да се нарича ту „криптобанка”, ту „небанкова финансова институция”, а още повече вече признатото от платформата набиране на депозити срещу лихва, което нерегламентирано е извършвала и по същество не представлява нещо много по-различно от измама на клиентите. Заради което е забранена в страни от ЕС като Естония, което изобщо поставя въпроса доколко е законна дейността й в границите на Евросъюза.

Временната комисия ще излезе с препоръки към следващото Народно събрание да продължи работата по казуса.