Може ли затварянето на Брикел да задълбочи енергийната криза?

 В края на мандата си Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов упорито се зае с решаването на „екологични проблеми в региона на Гълъбово“, като всичките му усилия бяха насочени към  спирането на единствената топлоцентрала в района - Брикел.  В последния си работен ден като министър  Борислав Сандов еднолично наложи принудителна административна мярка на дружеството.

            Важен ли е Брикел за енергийната сигурност на страната?

            Според самият Сандов и други експерти основно от средите на така наречените „зелени НПО“ - Брикел произвежда само 1% от енергийния микс в страната и подсигурява отопление само на 2 000 абоната. Удобно се пропусна фактът, че Дружеството е единственото в България, което предоставя безплатно топлинна енергия на всички общински сгради, детски градини, училища и болници в гр. Гълъбово.

            На пръв поглед, 1% от електрическата енергия, произведена в България и 2 000 абоната на фона на близо 6 000 000 население не прави Брикел най-важната централа в страната.

            Но има нещо друго, което прави Брикел една от най-важните централи в България. Това е произвежданото обогатено енергийно гориво, което се използва от половината от топлофикациите в страната.

            Брикел купува лигнитни въглища от държавната Мини Марица Изток, които преработва в своята „Брикетна фабрика“. С помощта на непотребната топлинна енергия въглищата минават през процес на подсушава и се произвежда т.нар. обогатено енергийно гориво. Чрез подсушаването се отнема влагата на въглищата, което води до увеличаване на калоричността и съответно до подобряване на енергийните характеристики. Експерти обясняват, че без работа на горивната инсталация няма как да се произвежда топлинна енергия и съответно да се произвежда обогатено енергийно гориво. Думите на бившия министър Сандов, че Брикетната фабрика може да работи при неработещ ТЕЦ“ не отговарят на реалното състояние на нещата и показват дълбоко непознаване на технологичния процес.

Полученото обогатено енергийно гориво се пласира в няколко централи в страната, които го предпочитат за своя енергиен микс, защото им помага да поддържат необходимия товар, както и да намаляват количеството купувани въглеродни емисии.

Въпросните въглеродни емисии са „данък“, който се плаща от всички емитенти на въглеродни емисии, като „глоба“ за това, че замърсяват околната среда. Политиката на Европейския съюз за драстично редуциране на въглеродните емисии до 2050 година въведе до многократно увеличение на цената им на борсата. Преди около 5 години за 1 тон изгорени въглища трябваше да се плаща около 5 евро. В момента цената е около 80 евро за тон, а в началото на годината стойността на въглеродните емисии достигна исторически връх от 98,50 евро за тон. Според експерти цената ще продължи да се увеличава заради натиска върху емитентите за изпълнение на целите за нисковъглеродно производство на енергия.

Поради увеличената цена на въглеродните емисии централите на въглища са принудени да инвестират в нови съоръжения, работещи с по-екологични горива и постепенно да преустановят използването на въглища. Обогатеното енергийно гориво, което Брикел произвежда, не съдържа част от вредните примеси, обичайни за въглищата. Поради тази причина използването му вместо въглища или заместването на част от въглищата с него води до намаляване на въглеродните емисии.

Всички централи, които използват обогатено енергийно гориво, потребяват милиони тонове енергийно гориво годишно, което не може да бъде произведено извън Брикел. Количество, което няма как да бъде заместено, а липсата му ще доведе до влошаване на екологичните показатели на дружествата, които разчитат на него. Но това няма да е единственият проблем.

Проблем ще бъде и цялостното снабдяване с въглища, защото в България има много затворени рудници. Според оценки на експерти пластовете, които в момента се обработват и скоро ще бъдат изчерпани, съдържат некачествени въглища с ниска калоричност и лоши показатели.

От социална гледна точка затварянето на Брикел ще постави в риск работните места на над 10 000 българи, сред които високо и тясно специализирани енергетици, инженери и миньори. Това са специалисти, които трудно ще си намерят работа извън отрасъла, в който работят поради специфичния труд, който извършват.

Затварянето на Брикел може да доведе до недостиг, както на топлинна енергия в много български градове, така и на електрическа енергия.

По груби сметки затварянето на Брикел ще се отрази на топлоподаването за над 60 000 потребители в страната. Става въпрос за абонатите на топлофикациите в Перник, Габрово, Сливен, Русе и Гълъбово. ТЕЦ Бобов Дол, който е една от големите мощности в страната, също разчита на обогатено енергийно гориво от Брикел за производството на електричество. В  тази връзка съществува възможност да възникне и недостиг на електрическа енергия, ако дружествата, които потребяват обогатено енергийно гориво не намерят алтернативи за снабдяване с гориво.