Лицемерието на ЕС щеше още да държи Борисов на власт, ако не бяха протестите: Клеър Дейли

Върховенството на закона се тълкува произволно от Евросъюза, както личи от случаите с България, Франция и Испания, а в сегашния си вид той се грижи единствено за интересите на едрия бизнес. За да се промени това, е необходим натискът на масови граждански движения, които да доведат прогресивни и просоциални правителства, казва лявата ирландска евродепутатка Клеър Дейли в интервю за полския сайт "Страйк".

Когато Европейската комисия пише доклади за върховенството на закона в отделните държави, наистина ли винаги действа като безпристрастен арбитър? И какво става, ако отговорът на този въпрос е отрицателен? Докладът Binding the Guardian, изготвен от екип от политолози по поръчка на ирландската лява евродепутатка Клеър Дейли, показва на примера на Испания, Франция и България мащаба на “пропуските” и непоследователността на Брюксел. И авторите му доказват: върховенството на закона е велико нещо, за демокрацията си струва да се борим, но… Едно напълно спазващо закона правителство може да преследва интересите на едрия бизнес, а не на собствените си работещи граждани.

Може би именно заради тези заключения докладът, озаглавен Binding the Guardian, остана почти незабелязан в основните медии. Всичко щеше да бъде съвсем различно, ако водещите автори – българо-британската политоложка Албена Азманова и младата изследователка-стажантка Бетани Хауърд, подкрепени от още петима учени от университети от Берлин до Оксфорд – бяха тръгнали по обичайния път и бяха очертали в анализа си стандартната опозиция между либералната демокрация и популизма. Те обаче се отклоняват от този път още в първия параграф на доклада.

“Развитието на автократични, безотговорни правителства – по-очевидно на Изток, по-прикрито и коварно на Запад – е трансевропейска патология. Такива правителства се развиват в страни, ръководени от евроскептични лидери (като Унгария на Виктор Орбан), както и в такива, управлявани от европейски лоялисти (България на Борисов). Те възникнаха в старите европейски държави (Испания, Франция, Австрия), както и в тези, които бяха приети в ЕС по-късно (Полша, Румъния). Спасяването на върховенството на закона се превърна в неотложна необходимост”, четем в доклада.

Авторите не отхвърлят концепцията за върховенството на закона. Те цитират горчивите забележки на Маркс за това, че държавата и правото служат единствено за осигуряване на господството на тези, които притежават средствата за производство, над работническата класа, за илюзията за равни права в либералната демокрация. Но докладът си позволява и да ги постави под въпрос, следвайки аргумента на историка Едуард Томпсън: дали самото ограничаване на произвола на управляващите чрез установяване на върховенството на закона не е важно постижение, предоставящо определени гаранции на индивидите? От това следва и друг извод: Европейският съюз трябва да подкрепя върховенството на закона и има всички основания да предупреждава страни като Полша, където управляващата десница се плъзга към авторитаризъм. Проблемът е другаде, а именно в страните, които трябва да бъдат порицани или наказани, но това не се е случило.

Binding the Guardian разобличава тези двойни стандарти, като използва примера на две западноевропейски държави и една балканска държава. Авторите ни напомнят за насилието, с което бяха разпръснати протестите на жълтите жилетки – за което Европейската комисия дори не отправи предупреждение.

Те ни припомнят също, че ЕК не е открила никакви проблеми с върховенството на закона нито при реформата на съдебната система във Франция през 2018 г., срещу която остро протестираха френските юристи, нито три години по-рано, когато след атентатите в Париж беше въведено извънредно положение с мащабни ограничения на гражданските свободи. Те припомнят и случаи на поне съмнително отношение към медиите, включително обичайното сплашване на журналисти, които разкриха как Франция продава оръжия на Саудитска Арабия за войната в Йемен.

Вторият западноевропейски пример е Испания и е свързан с насилственото разпръскване на каталунския референдум за независимост (считан от ЕК за вътрешен въпрос на Мадрид), последван от арести на местни активисти, които бяха серийно обвинени в подстрекаване към насилие. В този случай Испания беше критикувана от международните асоциации за правата на човека, но не и от Европейския съюз. Какво общо с демокрацията има разпоредбата, която налага глоби до 30 000 евро на организаторите на нерегистрирани събрания или на протестиращите, които извършват “сериозни нарушения на реда и сигурността”, питат авторите?

Главата, посветена на България, е катастрофална за европейските пазители на върховенството на закона. Списъкът с патологии, които Европейската комисия “не е забелязала” в политическата практика там, изглежда поразителен. През 2019-2020 г. София дори беше похвалена в годишните доклади на ЕК за напредъка си в борбата с корупцията. В същото време управляващата партия ГЕРБ години наред присвоява средства от ЕС, подчинява медиите, изгражда цяла мрежа от политически и бизнес далавери и използва антикорупционните закони, за да елиминира политическата конкуренция. Именно масовите улични протести и промяната в политиката на САЩ към правителството на ГЕРБ, а не “борбата за върховенство на закона” на ЕС, доведоха в крайна сметка на власт напълно дискредитирания Бойко Борисов.

Докладът на ирландската евродепутатка най-накрая казва: върховенството на закона не е всичко! Всъщност борбата за него едва сега започва. Не е достатъчно, макар и честно, да осъдим онези европейски правителства, които са нарушили демократичните принципи. Необходима е пълна промяна във философията на управлението. Авторите пишат, че целта на европейските правителства трябва да бъде гарантирането на икономическа сигурност и стабилност. Те отбелязват, че през предишните десетилетия правителствата са “изложили обществата на пазарните сили” и когато те са започнали да се бунтуват, са засилили контрола си върху хората, вместо да се вслушат в основните им искания. Изследователите заключават, че без отклонение от тази тенденция, без възвръщане на активността на гражданите и без по-голяма социална чувствителност от страна на управляващите, борбата само за върховенство на закона ще бъде в задънена улица. Държавата може да спазва перфектно процедурите – и въпреки това да не успее да гарантира достоен живот на работещото мнозинство.

Полският портал Strajk.eu помоли евродепутатката Клеър Дейли в качеството ѝ на инициатор на доклада да коментира основните констатации и заключения.

Докладът се фокусира върху три казуса: Франция, Испания и България. Защо точно тези страни?

Случващото се в тези държави през последните години е най-доброто доказателство за това как концепцията за защита на върховенството на закона се третира от Европейската комисия по произволен начин, лишен от неутралност. Въпреки че трябва да се добави: това не са единствените примери.

Фактите, събрани в доклада, показват, че френските и испанските власти заслужават най-малко сериозна критика за подхода си към върховенството на закона. Но тези две страни очевидно се оказаха твърде големи и твърде важни, твърде свързани с историческия център на Европа, за да може Европейската комисия да им отправи такава критика, камо ли да ги накаже.

А България? Самият извод е, че за Европейската комисия е било по-важно начело на тази гранична за Европейския съюз държава да застанат нейни доверени хора, отколкото да приеме сериозно информацията за управлението на Бойко Борисов. Съобщенията за него бяха умишлено игнорирани. Комисията дори изпращаше ясни сигнали към Борисов, че ще продължи да толерира присвояването на средства от ЕС. Как иначе може да се тълкува фактът, че ЕК е била добре запозната с тези практики и въпреки това е продължила да уверява София, че парите ще продължат да текат!

Нима Европейският съюз не осъзнаваше колко много се компрометира? В България, както навсякъде в Източна Европа, част от гражданите се надяваха, че присъединяването към общността ще промени живота им към по-добро. В същото време тази общност позволи по-нататъшното разрушаване на държавата, която вече беше срината от трансформацията от социализъм към капитализъм…

Според мен Съюзът отдавна е престанал да се интересува от подобни въпроси. В сегашния си вид той се грижи единствено за интересите на едрия бизнес. Именно едрият бизнес се възползва от решенията, взети в Брюксел. Вземащите решения не се интересуват от това, какво мислят гражданите и как живеят – дори когато лицемерието на ЕС, както се вижда от случаи като с България, пряко се изразява в загуба на доверие в ЕС.

В случая с България, но и с Франция, прави впечатление още нещо. В последните си доклади за върховенството на закона Европейската комисия не само не обръща внимание на нарушенията на правата на гражданите, но и… хвали правителствата за действия, които са просто антисоциални, т.е. всъщност вредят на гражданите!

Случаят с България ни кара да се замислим, дали ако Полша имаше