Физическият тормоз има много малка връзка с риска от психично разстройство: Учените

Всяко поколение има истории за тормоз, но може би днешните възрастни не са толкова добре запознати с това какво означава сега едно дете да бъде тормозено.

Според ново проучване физическият тормоз - като сблъсъци, включващи удряне или бутане - всъщност има много малка връзка с риска от психично разстройство.

"Възрастните, които правят тези изследвания, предполагат, че тормозът се състои в това да те напъхат в шкафче и да те бият на детската площадка", казва водещият автор на изследването Джон Ровърс, професор и почетен председател на катедрата по фармацевтична практика "Джон Р. Елис" в университета Дрейк в Де Мойн, Айова. "Установихме, че това наистина има изключително малък ефект. "

Според проучването, публикувано в списание PLOS ONE, изследователите са взели данни от проучването на младежта в Айова от 2018 г. сред ученици от шести, осми и 11-и клас, за да проверят дали има връзка между тормоза и психичното здраве и мислите за самоубийство.

Резултатите показват, че различните форми на тормоз оказват влияние върху чувството на тъга, безнадеждност или мислите за самоубийство, но не оказват еднакво влияние върху учениците.

Тормозът, свързан с идентичността, който включва тормоз, основан на сексуална ориентация или полова идентичност, както и сексуални шеги, е свързан със значителни чувства на страдание или опити за самоубийство, се казва в проучването.

По степен на въздействие кибертормозът и социалният тормоз - да оставиш някого настрана или да настроиш връстниците си срещу него - са следвани от тормоза, свързан с личността.

Проучването е ограничено, тъй като в извадката не е включено голямо расово и религиозно разнообразие, но то показва "тема, която много добре съвпада с последните проучвания, както и с това, което наблюдавам в клиничната си практика", казва детският и юношеският психиатър д-р Неха Чаудхари, главен лекар в BeMe Health, която е преподавател в Масачузетската болница и Харвардското медицинско училище. Чаудхари не е участвал в изследването.

Според проучването обаче анкетираните учители и училищни администратори са били най-загрижени за физическия тормоз.

"Това е добър опит за училищата и семействата, които обмислят инициативи за борба с тормоза и как да разговарят с младите хора за последиците от него", каза Чаудхари.

Кой е обект на най-голям тормоз

Логично е тормозът заради идентичността да е особено болезнена форма.

"Идентичността е изключително важна за развитието на децата и тийнейджърите и това, че не могат да бъдат себе си, без да се страхуват от осъждане или тормоз от страна на другите, не само ги изолира, но и може значително да промени тяхната увереност, спокойствие и способност да видят бъдещето си без болка", казва Чаудхари в имейл. "Хората просто искат да бъдат себе си и да бъдат обичани заради това, което са. "

Данните от проучването, прегледани от изследователския екип, разкриват тревожна статистика за състоянието на психичното здраве на подрастващите.

"Около 70 000 ученици участваха в това проучване. Пет процента от тях са направили опит за самоубийство през последната година", казва Роувърс. "Това са 3500 деца. "

Резултатите от провежданото два пъти годишно проучване на рисковото поведение сред младите хора на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ тази седмица показват, че психичното страдание сред тийнейджърите се влошава.

 Според CDC през 2021 г. повечето момичета в гимназията (57%) са се чувствали трайно тъжни или безнадеждни - два пъти повече от момчетата в тийнейджърска възраст (29%), като процентът се е увеличил драстично през последното десетилетие. Близо 1 от 3 тийнейджърки сериозно обмисля опит за самоубийство.

Повечето ЛГБТК ученици (52%) също така са имали наскоро влошено психично здраве, а повече от 1 на всеки 5 е направил опит за самоубийство през изминалата година, показва проучването на CDC.

Решенията за психичното здраве на подрастващите могат да дойдат от съвместната работа на семействата и училищата, а не от фокусирането върху това, което самите деца могат да променят - казва Ровърс.

"Не е правилно да се обвинява някакво 9-годишно дете", добави той.

 Какво да направите за жертвата

Децата, които са подложени на тормоз, не винаги могат да кажат директно на възрастните в живота си какво не е наред - казва Талиб.

Вместо да чуят за жестоки думи или изолиращи действия, семействата могат да видят стрес, тревожност, депресия, стомашни болки и избягване на училище, казва тя.

Тя препоръчва да бъдете внимателни към детето си и неговото индивидуално поведение и да се намесвате, когато забележите промяна. Това може да означава да попитате директно, педиатърът им да поговори с тях насаме или дори да се обърнете към тях индиректно.

Полезен начин за това може да бъде да попитате за опита на техни приятели.

Кажете нещо от рода на: "Имаше един интересен изследователски доклад за тормоза и той ме накара да се замисля за тормоза. Интересуваше ме дали вашите приятели са били тормозени или дали някога сте били свидетели на ситуация на тормоз", каза Талиб.

Ако установите, че детето ви е жертва на тормоз, Талиб казва, че е добре да се свържете с училището и с другото семейство, за да разработите заедно план за действие.

Източник: CNN