Фалирала фирма окончателно осъди ВАС за над 650 000 лв.

   Върховният административен съд (ВАС) е осъден окончателно да плати на фалиралото дружество „КМБ България“ обезщетение, което с лихвите до днес и разноските надхвърля 650 000 лв. То е за нарушение на правото на Европейския съюз, заради което на фирмата не е възстановен ДДС, предаде news.lex.bg.

Както „Лекс“ писа, преди близо две години Софийският апелативен съд (САС) прие, че ВАС дължи обезвреда на дружеството, тъй като е тълкувал неправилно директива на ЕС и е нарушил Договора за функциониране на ЕС, като е отказал да отправи преюдициално запиване до съда в Люксембург.

Върховният административен съд обжалва, но състав на ВКС с председател Зоя Атанасова и членове Владимир Йорданов (докладчик) и Димитър Димитров не допусна делото до касация (пълния текст на определението виж тук). Така осъдителното решение на САС влезе в сила.

„КМБ България“ представляваше гръцката фирма „Марионопулос“, която пък държеше правата на марката „Карфур“ в България. „КМБ България“ беше инвеститор в „The Mall“ на „Цариградско шосе“ и преди да бъде обявена в несъстоятелност прокопа тунела под шосето, за да улесни достъпа на клиентите до търговския център. След изграждането си той стана част от градската инфраструктура и собственост на Столичната община.

Националната агенция за приходите (НАП) обаче отказа да възстанови на фирмата ДДС за изграждането на тунела, като се позова на чл. 70, ал. 1, т.2 от ЗДДС. Според този текст от закона, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. НАП прие, че Столичната община е възложила изграждането на тунела на фирмата и става дума за безвъзмездна доставка, тъй като в договора между тях е нямало клауза за възмездно прехвърляне на разходите по обекта.

„КМБ“ обжалва ревизионния акт пред Административния съд София-град (АССГ), като изтъква, че единствената цел за изграждането на тунела е да обслужва икономическата дейност на дружеството, т.е. приложението на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС е неправилно. Фирмата се позовава на практика на ВАС, на Съда на ЕС и на Директива 2006/112, според които ДДС се приспада за доставени стоки и услуги, ако те се използват за икономическата дейност на фирмата.

АССГ обаче отхвърля жалбата, като приема, че изграждането на тунела не е било абсолютна предпоставка за достъп до обекта и по този начин да се обоснове свързаност с последващи облагаеми доставки при извършваните продажби.

Така казусът стига до ВАС и той постановява решението (пълния му текст виж тук), заради което днес е осъден за нарушение на правото на ЕС. Съставът на ВАС (Фани Найденова – председател и докладчик и членове Благовеста Липчева и Искра Александрова – на особено мнение) потвърждава решението на АССГ. Тълкувайки чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, ВАС заявява, че в случая става дума за безвъзмездна доставка, а с въпросната разпоредба в ЗДДС законодателят е имал предвид, че „правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност“. Освен това върховният съд отказва да отправи преюдициално запитване до СЕС с мотива, че такъв отговор вече е даден по запитване на Административния съд във Варна. Съдия Искра Александрова подписва с особено мнение, тъй като не е съгласна, че не трябва да се изследва връзката с икономическата дейност на фирмата.

Така „КМБ България“ не успява да си възстанови ДДС и завежда иск за обезщетение за общо над 374 000 лева срещу ВАС в Софийския градски съд (СГС). На толкова дружеството оценява причинените му имуществени вреди от несъобразената с правото на ЕС правораздавателна дейност на върховния съд. „КМБ“ твърди, че ВАС е нарушил правото на ЕС поради неправилно приложение на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, свързана с правото на възстановяване на ДДС и на чл. 267 Договора за функционирането на ЕС, според който пък националният съд е длъжен да сезира съда в Люксембург, когато пред него е повдигнат преюдициален въпрос по висящо дело, а решението му по него би било окончателно.

СГС отхвърля иска, но САС го уважи и това решение отказа да допусне до касация ВКС.

Софийският апелативен съд прие, че с отказа си да сезира СЕС, ВАС е нарушил правото на ЕС, защото питането на АдмС-Варна (до произнасянето по което върховният съд спира делото) е било различно от това, което „КМБ“ е искал да бъде отправено. Още повече, че към онзи момент е имало и противоречива практика на ВАС.

Така според САС върховният съд е стигнал до неправилно тълкуване на директивата и е „останала неизяснена в цялост концепцията на общностното право по отношение на правния институт на ДДС и в частност на правото на данъчен кредит при получаване на облагаеми доставки с цел те да бъдат използвани за осъществяване на икономическата дейност на данъчно задълженото лице-получател на доставките“.

Всъщност няколко години по-късно, след като във ВАС се беше натрупала противоречива практика по въпроса, друг състав на ВАС отправи преюдициално запитване със сходни въпроси, за които е настоявало „КМБ“. По него СЕС даде разяснение (решението виж тук), че директивата трябва да се тълкува в смисъл, че „данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки”.

Заради решението на СЕС в ЗДДС беше приета специална разпоредба – чл. 10б, с която се предвиди, че макар и получената от данъчно задълженото лице облагаема доставка да е формално „безвъзмездна”, за него се поражда право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.

„Лекс“ е разказвал подробно за мотивите в решението на САС, което сега беше оставено в сила от ВКС. В тях апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева посочиха, че и без сезиране на съда в Люксембург, ВАС е можел да достигне до правилното тълкуване на относимото право на ЕС. Можел е да стигне до него и използвайки изводите на СЕС по преюдициалното запитване на АдмС-Варна. Апелативните съдии заявиха, че ВАС е допуснал „непростима юридическа грешка“, която не може да бъде оправдана, тъй като е действал като последна инстанция, решението му е влязло в сила веднага след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Освен това САС изследва и обоснова подробно наличието на предпоставките за осъществяване на отговорността на държавата и съответно на съда за нарушаване на правото на ЕС.

„Следва да се посочи, че мотивите на обжалваното въззивно решение могат да служат за образец за мотивиране на въззивно решение съобразно изискванията на закона и установената съдебна практика“, написаха за акта на САС върховните съдии.