Експерт: Основният проблем с мината в Крумовград е, че ще застраши водоснабдяването на населението

Д-р Робърт Е. Моран е световно признат експерт по екологичното въздействие от миннодобивна дейност, със специалностите хидрогеология и геохимия. След 20-годишна работа като научен експерт и консултант за правителството на САЩ и за частни компании той минава от другата страна: започва да консултира неправителствени организации, туземци и граждански инициативи, противопоставящи се на минни и водни проекти, който застрашават околната среда и препитанието на местното население.

Робърт Моран беше в България по покана на неправителствените организации “За Земята” и “Bankwatch” за да коментира Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), подготвена от фирмата Balkan Mineral and Mining (BMM) за разработването на златното находище „Ада тепе” край Крумовград. Той участва в повелото се на 22 юли 2011 обществено обсъждане и заяви, че от научна гледна точка оценката за проекта е неадекватна и не може да бъде използвана за издаване на нужните разрешителни за експлоатиране на находището.

Работил е в над 40 страни по целия свят и познава из основи стотици мини предприятия. Живее с жена си и сина си в Golden, Колорадо. Гражданин е на САЩ и Ирландия.

Интервю на Кристиян Гайзелман

CG: Дойдохте в България заради ОВОС за проекта на фирмата Болкан минерал енд майнинг в Крумовград. Какви са основните Ви коментари по нея?

Moran: Този документ просто не съответства на изискванията. Не позволявя на контролните органи и на обществеността да преценят въздействието от проекта. Нямаше да бъде приет нито в Западна Европа, нито в САЩ, нито в страната, от която идва Dundee Precious Metals – Канада.

CG: Какво липсва?

Moran: Няма нужната информация за водата в региона: с какво количество вода разполагаме, какъв е химичният й състав, и най-вече: колко е водата преди началото е проекта. Ако тази информация липсва, няма как да се докаже, че след това са настъпили промени. Няма оценка откъде извират водите. Местните хора използват тези води за животните си, за селското стопанство. Когато фирмата изпомпва подпочвените води, нивата падат и водоизточниците пресъхват. Ако липсват данни за наличието на тези водоизточници, как ще се докаже в бъдеще, че са нанесени щети? Това е често срещан трик на минната индустрия като цяло.

CG: Сблъсквали ли сте се с такива документи със съмнително качество и в други страни?

Moran: Всъщност ОВОС-а за проекта в Крумовград не е по-лош от онези, които съм виждал в много от развиващите се страни: Перу, Аржентина, Гана, страните от Централна Азия.

CG: Но България е член на ЕС, не е ли редно да очакваме повече професионализъм?

Moran: На теория да. И тук се сблъскваме с друг проблем: кой ще изчисти замърсяванията? Ако такива останат – а те остават при почти всички мини – за тях ще платят гражданите, данъкоплатците: и българските, и европейските.

CG: Участвахте в общественото oбсъждане в Крумовград. Какви бяха впечатленията Ви?

Moran: Имаше много граждани, които живо се интересуваха от дискусията. Но и фирмата беше довела няколко автобуса с хора. Виждал съм тази тактика доста често. Местните хора няма къде да седнат и се изнервят. Освен това – явно такъв е законът – срещата се водеше от представители на минната компания. Това е абсурдно.

CG: Защо е абсурдно?

Moran: Защото по този начин фирмата решава дали има реален диалог и какви теми да се дискутират въобще. За чест на BMM трябва да призная, че те говориха само първите 2-2,5 часа, след което оставиха да се изкажат и експертите на общината, включително и аз. Но това се случи главно заради натиска на общината и на самите граждани, които от самото начало шумно протестираха, че фирмата контролира дискусията.

CG: Кой би следвало да води такава среща според добрите световни практики?

Moran: Най-добре е това да бъдат независими експерти или политици, които нямат никакъв интерес какъв ще е изходът на обсъждането. За среща на общинско ниво може кметът да е подходящ модератор. Не съм наивен да мисля, че в такива случаи местната администрация няма финансови интереси. Но самият инвеститор да води срещата наистина е лудост.

CG: Достатъчно информирани ли са местните хора за проекта в Крумовград?

Moran: Не са. Моето впечатление е, че, макар местните живо да се интересуват какво ще стане, никой никога не им е казал какви ще са реално техническите последствия от проекта. Например: за мен е пределно ясно, че в скалната маса, която ще се обработва, има много замърсители. Точно обратното твърдят БММ в OВОС-a.

CG: Медиите в България съобщиха, че според фирмата в скалите има сравнително малко количество арсен и други замърсители, и то “в немобилно състояние”. Тоест няма опасност да се освободят по естествен път.

Moran: Това беше споменато няколко пъти, но просто не е вярно. Предполагаемите експерти, подготвили ОВОС-а явно са учени, тясно свързани с минната индустрия. Начинът им на мислене е в посока: “Колко злато и сребро може да се извлекат от скалите”. Те не мислят за последиците върху околната среда. Нямат и много опит в тази посока. Несериозно е да се твърди, че замърсители като арсен, цинк, мед и антимон няма да се освободят от скалите. Когато започне взаимодействието с вода, въздух и бактерии, химията на скалната маса се променя. В цял свят този тип скали освобождават замърсители. На срещата еколожката на BMM твърдеше глупост след глупост. Сигурен съм, че тя практически няма никакъв опит с геохимия и хидрогеология в реални условия.

CG: На срещата представителка на БАН (колега на хората, писали ОВОС-а) заяви, че Вие обиждате България.

Moran: Коментарите ми нямат нищо общо с българския народ. България не е автор на този обиден за всеки уважаващ себе си експерт документ. В Крумовград някои хора коментираха моите забележки доста остро. За съжаление никой от тях не беше наясно какво говори, относно последствията за околната среда.

CG: Защо компании като Дънди не наемат по-добри (може и чуждестранни) екперти за ОВОС? Това ще им помогне да избегнат критики, че правят ОВОС, който не е на нужното ниво и да защитят проекта си.

Moran: Да и не. Първо: ще е досто по-скъпо. И второ, ако използваш експерти, които имат опит с няколко десетки мини в целия свят и тяхно въздействие върху околната среда, те няма непременно да похвалят проекта ти и тогава може изобщо да не получиш разрешение.

CG: Основeн аргумент в защита на проекта са работните места. Фирмата твърди че ще има 300 работни места по време на изграждането на площадката и съоръженията, и 230 по време на ескплоатацията.

Moran: Не искам да спекулирам с броя на наетите работници по време на експлоатацията. Във всеки случай периодът на изграждане ще e година или две. А по-добре платените позиции и без това ще бъдат заети от чужденци, заради специфичното образование, което се изисква. След осем или девет години мината ще затвори, а общината ще трябва да се справи с екологичните последствия за много дълго време.

CG: Уместен ли е този риск за такъв брой работни места?

Moran: Не е, докато няма интелигентни решения за тези екопроблеми. В някои страни минните компании са задължени да похарчат по 500 милиона долара за пречиствателни станции, които да поддържат за неограничено време. Освен това трябва да се погрижат да има нови водоизточници за хората, чиито водни ресурси са били унищожени заради дейността им. Това е доста голям разход и затова в ОВОС компанията казва: “Такива проблеми няма да се появят.”

CG: Какво е смислено да се направи в такъв случай?

Moran: Правителството трябва да изиска от фирмата депозит за изграждане на бъдеща пречиствателна станция, ако се налага. Ако не, те ще си получат парите обратно. Ако пътувате в България с кола, ви е нужна застраховка. Как може международна компания да дойде в страната ви, да направи инвестиции за стотици милиони долари и да няма някаква форма на застраховка, която да предпази държавата от евентуални негативни последици? Разбира се, този фонд трябва да се даде на независима трета страна. В противен случай след края на експлотационния период компанията ще бъде фалирана и държавата няма да види нито стотинка. Виждал съм го много пъти. Парите трябва да бъдат на сигурно място.

CG: Тоест, ако Вие бяхте кмет на Крумовград, бихте поканили компанията да инвестира, но при строго определени условия?

Moran: Основните опасения на населението би следвало да са свързани с увеличеното потребление на вода. За нея ще има реална конкуренция. В района вече има недостиг на вода през сухите месеци. Има периоди с воден режим. Тук се живее от земеделие. Има животновъди, хората си имат собствени водоизточници. Наличието на вода в тях може да бъде сериозно застрашено след започване на златодобива. Водата ще е големият проблем тук.

CG: Какви ще бъдат последиците за живота на хората заради нарасналата конкуренция за водата?

Moran: Фирмата не е направила количествен анализ за наличната вода. Те – уж невинно – предлагат да изградят собствените си водоизточници в седиментните наслаги в речното корито. Какво означава това? Че ще черпят водата от този чакъл. Но всъщност ще изсмукват реката. А в дългосрочен план това ще създаде големи проблеми през сухите месеци.

CG: Фирмата обаче твърди, че техните производствени съоръжения ще изпозлват затворен воден цикъл.

Moran: [Смее се] По целия свят минните компании постоянно повтарят този мит. Няма такова нещо като истински затворен воден цикъл. В Крумовград обещават да рециклират 98 % oт водата. Но нямат доказателства за това твърдение и изглежда, сякаш са си поиграли с някои от числата. Те ще задържат доста вода в голям язовир. Първо, част от нея ще изтече и ще бъде изгубена. Второ, в тази част на Родопите изпаряването е повече от валежите. Така че голяма част от водата в резервоара ще изчезне. Просто не е вярно, че 98% от водата ще се рециклира. Това показва моят опит, придобит в целия свят.

CG: В медиите цари известно объркване относно Вашата роля в Крумовград. Кой Ви покани на обсъждането и кой Ви плаща?

Moran: Първо с мен се свърза професор от Автономия университет в Барселона. Той работи с две български НПО, “За земята” и Bankwatch. В последната минута промених планираните си пътувания, за да дойда тук и да участвам в обсъждането. Финансирането, доколкото съм запознат, идва от програми на ЕС. Документите за проекта получих от “За земята”. Хоморарът ми е 5000 долара за няколкото седмици подготовка, пътуване и т.н.

CG: Вършите това от години, за НПО по света, за племена, за местни общности. Какво Ви мотивира? Изгодно ли е?

Moran: Първо работех за индустрията и бях свидетел как голяма част от важната информация се крие. Например пишех доклади за компаниите и техните адвокати, те го прочитат, казват благодаря и скриват резултатите в сейфовете си, за да са сигурни, че никой никога вече няма да има достъп до тях. Освен това вече съм на години. Поспестил съм малко пари. На клиентите ми от нонпрофит сектора не начислявам хонорари, които са стандартни за индустрията. Но ако работя съвсем безплатно, те не биха взели участието си насериозно.

CG: Какво е впечатлението Ви от българските екологични НПО, сравнени с останалите по света?

Moran: Впечатлен съм от усилията на НПО в България. По света, хората, които никога не са били в САЩ, Европа или Канада: за тях е трудно да разберат конфликта, в който влизат, и типа корпоративно поведение, срещу което се изправят: с какви лъжи и заблуждваща комуникация ще се сблъскат. В Перу наскоро имаше съдебно решение, което принуди британска минна компания най-накрая да изплати обезщетения заради измъчването на активисти срещу мините в Северно Перу. Тези хора са били до известна степен наивни относно дълбочината на конфликта, в който се забъркват.

CG: Работили сте като минен консултант в близо страни по света. Опасна работа ли е това?

Moran: Опасността е по-скоро за местните хора. Все пак аз съм чужденец с някаква известност, по-забележим съм, затова рискът да ми се случи нещо е по-малък. Но на някои места съм придружаван от въоръжени мъже. В Гватемала имахме трима охранители през цялото време.

CG: Били ли сте обект на нападенние?

Moran: Не аз лично. Но съм работил поне по половин дузина проекти, в които активист срещу мините е бил убит.

CG: Живеете в Колорадо с жена си и сина си. Какво мислят те за работата Ви?

Moran: Да, понякога се притесняват. Но няколко пъти са ме придружавали при пътуванията, в Чили, Гърция и на други места. Като цяло не е чак толкова опасно, когато има местни хора, които внимават да не се случи нещо лошо.

CG: Опитвали ли са някои от компаниите да Ви подкупят?

Moran: Много пъти. Веднъж работех в Перу и получих обаждане в хотела от министъра за енергетиката и минното дело, който ме покани в офиса си. Накратко ми каза следното: “Имаме доста пари. Какво ще кажете да ви наемем като независим експерт, за да оцените този проект?”. Отговорих, че не мога да го направя. Защото тогава campesinos, местните селяни и активисти, щяха да ме смятат за човек на правителството, което би било в пълно противоречие с предишните ми думи и действия. Затова, разбира се, отказаx.

CG: Tова е първото Ви идване в България. Какво е впечатлението Ви, извън работата?

A: О, България е чудесно място. Възхитен съм от природните й ресурси: вода, хубав климат, плодордни почви. Чудесни хора. Виждам и проблемите заради прехода, заради различните режими. Но съм наистина впечатлен от потенциала на страната. Tрябва да има начин да се намери баланс на това, което аз наричам нечестната сила на частни лица и корпорации. Защото последиците от такива големи проекти засягат цялото общество.