Деинституционализация на хора с психични разстройства и умствени изостаналост – дълъг, но необходим процес

Не е тайна, че до преди години психично болните хора и тези с умствена изостаналост са живели изцяло в заведения на отдалечено място, без базисни условия за живот, отхвърлени от обществото и близките си, скрити.

И докато допреди време в тези институции, подобни на затвори, са живели по близо 100 души, обслужвани еднакво от малоброен персонал, то днес те имат шанс това да се промени чрез настаняването им в модерни центрове за предоставяне на социални услуги.

От 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изпълнява проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания“, в рамките на който е планирано да бъдат закрити общо 10 от домовете за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост. Близо 800 лица ще бъдат изведени от домовете и настанени в новоизградени центрове за социални услуги.

На картата се вижда териториалното разпределение на новоизградените социални услуги, както и на подлежащите на приоритетно закриване специализирани институции. Прави впечатление, че концентрацията на новоизградените центрове за предоставяне на социални услуги е по-голяма в северната част на страната.

Новите центрове за социални услуги са локализирани по-близо до градската среда, те са с модерно оборудване, с цветен и свеж интериор, както и с повече персонал, който е специално обучен за работа с хора с умствени изостаналост или психични проблеми.
В новите центрове потребителите живеят в стаи по двама със собствен санитарен възел, разполагат с индивидуални легла и принадлежности, което им носи чувство на индивидуалност, значимост и спокойствие.

Освен техническата база и интериорът на новите заведения, внимателното отношение и отдадеността на персонала, който се грижи за потребителите, ежедневните здравни и социални дейности, в които се включват, спомагат за по-лесната им адаптация на новото им място и по-лесното им вписване в обществото.

Настанените в центровете лица имат възможност да си готвят сами, да ходят на пазар заедно със социалните работници, да участват в различни арт дейности, да спортуват съобразно състоянието си, да посещават рехабилитационни центрове и да се грижат за новия си дом засаждайки цветя и създавайки уют около себе си.

Пълното затваряне на всички домове и извеждането на настанените лица в тях е дълъг процес, за който обаче освен време е необходимо да има и желание за промяна и политическа воля, а реализирането ѝ, за да можем като общество да осигурим равни възможности за достоен живот на хората с психични разстройства и умствена изостаналост. Един различен живот от онзи стария, морално неприемливия и антихуманен, останал в социализма. Един живот сред всички нас.