България слезе с още 9 позиции в класацията Doing Business

България продължава да губи позиции в авторитетната класация Doing Business на Световната банка. Това сочи 16-ият доклад на институцията, разпространен, пише Дневник.Страната е 59-а - третият най-слаб резултат в ЕС. За сравнение - България бе на 37-о място през 2015 г.

Тази година е поредната, в която България отчита влошени позиции в средата за правене на бизнес спрямо други държави (общо 190 се оценяват в класацията).

Резултатът на България означава, че в региона си (Европа и Централна Азия според класификацията на Световната банка) тя е след Румъния (52-а), Кипър (57-а) и Хърватия (58-а). Страната обаче е преди Албания (63-а), Киргизстан (70-а) и Украйна (71-а).

Отвъд тази класификация България не е последна в Европейския съюз - по-ниско се намират Люксембург (66-и) и Гърция (72-а). Белгия, Хърватия и Кипър, които обаче също бяха под нея в класацията, са подобрили резултатите си тази година.

Какво се измерва в доклада

Акцентът на 16-ото издание на доклада тази година е "Обучение за реформа". От 11 области от развиването на бизнес десет са включени в оценката тази година: започване на бизнес, работа с разрешителни за строеж, свързване с електричество, регистрация на собствеността, вземането на кредит, защита на миноритарните инвеститори, плащане на данъци, търговия през границите, време за разрешаване на търговски спорове и справяне с процедурата за несъстоятелност.

Тази година в индекса не са включени регулациите на трудовия пазар. Данните са от 1 май 2018 г.

Точките, които България получава по тези показатели, са 71.24, което е малко под средното в групата "Европа и Централна Азия" (72.34; по-големият брой точки дава по-високо място в класацията). Оценката е направена на базата на анализ единствено в София (разглежда се по един град във всяка страна).

Най-слаба е оценката по показателите свързване с електричество (където България е едва 147-а), започването на бизнес (99-а) и плащането на данъци (92-а). В случая с "плащане на данъци" се имат предвид няколко фактора, които освен ставките включват времето и документацията, които отнема процесът.

В започването на бизнес резултатът на България е доста под гръцкия (страната е на 44-о място въпреки по-ниския си общ резултат) или унгарския (по този показател Будапеща е 82-а). Чехия и Полша обаче са далеч под България, съответно 115-а и 121-а. Получаването на кредит в България (60-а) пък се оказва много по-трудно, отколкото в страни като Унгария и Полша (и двете с резултат, който ги поставя на 32-о място) или Чехия (44-а), но отново по-успешно, отколкото в Гърция, която е на 99-о място.

Малко над средното за Европа и Централна Азия (5.5) е резултатът на България (6) и за свързването на обекти с електрическата мрежа. При сравнение с останалите държави от Източна Европа обаче проблемът на България по този показател изпъква: Чехия е на 10-о място, Полша и Гърция - на 58-о, а България на 147-о.

Основната разлика е по два показателя: времето, което отнема свързването на складово помещение с мрежата на CEZ в София (262 дни, колкото и миналата година) при средни 110.3 дни за Европа и Централна Азия, и цената като дял от дохода на глава от населението - 428.8% (около 60 хил. лева) при средни 325.1 за региона. Само една от описаните процедури, изчакване на свързването с мрежата, инспекция и издаване на нужните документи, може да отнеме 64 календарни дни. Предварителният договор отнема месец, одобряването на предлагания дизайн на мрежата - 67 календарни дни, чакането на договора - 30 дни.

За сравнение - в Чехия това отнема едва 60 дни и 24% от брутния вътрешен продукт - по-добре от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (77.2 дни и 64.2% от БВП).

Обратно, България е с много добри показатели за времето и цената, които отнемат разрешителните за строеж. Страната е на 37-о място в класацията (малко пред Гърция и Полша), а регионалният лидер в предходната категория, Чехия, е едва 156-а. Необходимото време е едва 97 дни (под средните за региона 170 или 153 за ОИСР), а процедурите (общо 18) са малко над средното за региона.

Сходни са резултатите в защитата на миноритарните инвеститори, където България, на 33-о място, е през Гърция, Полша, Чехия и Унгария. По показателя "трансгранична търговия", свързан с времето, документацията и разходите за износ и внос, България е 21-а, пред Гърция (31-а). По този показател обаче повечето от държавите в Европа заемат челни позиции - 15 държави в ЕС, сред тях Полша, Чехия и Унгария, имат максимална оценка 100, а българската е 97.41.

Водещите в класацията

1. Нова Зеландия

2. Сингапур

3. Дания

4. Хонконг

5. Южна Корея

6. Грузия

7. Норвегия

8. САЩ

9. Великобритания

10. Македония

Промените спрямо миналата година не са много. Грузия се е изкачила 3 места (миналата година бе на 9-о място), а САЩ и Великобритания са загубили позиции, тъй като миналата година бяха съответно на шесто и седмо място.

Миналата година Македония бе на 11-о място, но година по-рано също се намираше в челната десетка. От големите икономики в еврозоната Германия е на най-висока позиция, но е загубила 4 места спрямо миналата година. Следват Испания (30-а), Франция (32-а) и Полша (33-а).

Класацията отчита рекорден брой реформи между 2 юни 2017 и първи май тази година - общо 314. В световен план по-голямата част (128) от изследваните 190 икономики са извършили значителни регулаторни подобрения. В резултат за тях е станало по-лесно правенето на бизнес във всички изследвани области.

В Азия и Африка са държавите, отбелязали най-големи подобрения спрямо миналата година. Това са Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д'Ивоар, Турция и Руанда. От всички регулаторни реформи една трета (107) са в страните от Субсахарска Африка. Едва общо 21 се падат на икономиките от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).