618 000 заминаха, 314 000 се върнаха от гурбет: НСИ

В последните 2 г. все повече наши сънародници избират да се завърнат у нас, сочат данните за миграцията от последното преброяване на НСИ. Бумът на завръщането им от чужбина обхваща периода 2020-2021 г., което съвпада с пандемията от К19.

Най-много са напусналите Великобритания, за да се заселят отново у нас. Прибралите се в в България най-често се заселват в София и Пловдив. Продължават да се увеличават обаче и напускащите родните си места, за да се заживеят другаде в България или в чужда държава.

Към 7 септември 2021 г. 354 138 души са декларирали, че са живели извън страната повече от 1 г. през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Данните от последното преброяване показват увеличение не само на броя напускащи страната, а и на броя завръщащи се.

Общо 314 285 са се върнали от чужбина в България през този период. Мъжете са 164 833 (52,4%), а жените - 149 452 (47,6%). Най-висок е делът на лицата между 40 и 49 г. Те са 20%, или всеки 5-и. 84,5% от тях се определят към българската етническа група, 9,6% към турската и 2,3% към ромската. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.

Най-много сънародници са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил. (14,9%), Германия - 41 хил. (13,1%), Испания - 27 хил. (8,7%), и Гърция - 27 хил. (8,5%).

Всеки 3-и се е установил в областите София (столица) и Пловдив - съответно 26% и 10% от всички завърнали се български граждани. Най-нисък е този дял за областите Видин (1,1%) и Смолян (0.9%).

Чуждите граждани, заживели в страната през наблюдавания период, са 39 853. Мъжете са 15 808 (51,3%), а жените - 15 030 (48,7%). Преобладават гражданите на страни от Европа – 77,4%, и Азия – 17,8%. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) – 33,4%, Варна – 13,8%, и Бургас – 11,5%.

В периода, обхванат от последното преброяване (2011-2021 г.), мигрантите са 618 324 при 510 720 за периода 2001-2011 г. Това включва както външната (от една в друга държава), така и вътрешната миграция (от едно в друго населено място в България).  Тенденцията за увеличение на броя им не се наблюдава само през последните 20 г. Тя е възходяща от настъпването на промените у нас след 1989 г. и отварянето на границите ни.

До 7 септември 2021 г. 395 690 у нас са декларирали промяна на местоживеенето си през последните 10 г. 213 558 от тях са жени или 54%, а мъжете мигранти са  182 132  или 46%. Най-висок е делът на възрастовата група 25-34 г. (26,1%), а най-нисък е сред лицата над  80 г. – 2,8%. Сред мигрантите от 35 до 54 г. преобладават мъжете. Жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 г.) и в групата на 55 и повече навършени години.

46,6% от мигриралите са със средно образование, 40,1% са с висше. Само 1,2% са без никакви дипломи.

Висшистките са повече - 44%, спрямо висшистите – 35,4%.
Най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група – 59,8 на 1000 души. Следват самоопределилите се към друга етническа група - 37‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромите -  24,3 на 1000 души.

От 2011 до 2021 г. общо 224 хил. души (56,6% от всички мигрирали) са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. От градовете в селата са се преселили 88 хил. (22,1%), мигрантите от селата към градовете са 62 хил. (15,6%), от едно в друго село - 22 хил. (5,7%).
През същия период 139 931 души (35,4% от всички мигранти) са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49% - в градовете, а останалите (51%) - в селата на областта.

В друга област са отишли да живеят 255 759 души (64.6% от мигриралите). От тях 84,9% са мигрирали към градовете, а 15,1% - към селата на други области.

Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) – 87,8%, Смолян (82,4%) и Кюстендил (77,2%). Най-нисък е в областите Бургас - 51%, и Пловдив - 44,7%.

Егор Глазунов