4 варианта за бъдещето на България

Какво правим? Това е въпросът на седмицата за бъдещето на страната. Вариантите най-общо са четири:
1.Правим нови избори: това означава още по-ниска активност, не само заради августовските отпуски, а и понеже много от протестиращите са едновременно против сегашните управляващи, но и против бившите и са отвратени от всички политици. Проблем е обаче, че мечтаните ангели за управляващи едва ли ще дойдат и с едно размахване на магическа пръчка за 2-3 или 10 дни, какъвто толеранс имаше към този кабинет, ще оправят всичко и всички. И тъй като няма да стане идеалното, ще има възпроизвеждане на сегашния парламент, защото твърдите електорати ще се втвърдят още повече. Възможно е в Събранието да влязат още Кунева, СКАТ и Костов или някой от типа на Бепе Грило – примерно Светльо Витков. Със сигурност те няма да горят от желание да се коалират нито с ДПС и БСП, нито с ГЕРБ, за да не си опетнят имиджа на бунтари. А ако го направят, скоро и по тях ще се вика и ще се крещи. Което ще доведе до ... нови избори. А за изострянето на етническото напрежение, което неминуемо ще последва, дори не бива да помисляме.

2.Правим широка коалиция: най-добрият вариант, за който 19’ единствен писа още преди изборите на 12 май, че е препоръчван от Европа. В Италия и Гърция, при цялата омраза между леви, център и десни, това се случи. Такова правителство ще бъде трудно да се направи, но е реално при ново завъртане на рулетката без избори, а и може да изкара цял мандат. Или поне по-дълго от всяко друго в сегашния момент. Ще бъде добро за бизнеса, а значи и за цяла България, защото ще има предвидимост и ще могат да бъдат привличани инвестиции, както и спокойно да бъдат използвани еврофондовете. А без пари отвън, нещата няма да потръгнат. И администрацията ще работи спокойно. Политически ще реши проблемите на ГЕРБ с Цветанов, на БСП с групата на Гоце и Кадиев, на ДПС с изострянето на напрежението и на Атака с международното признание. Този най-добър вариант обаче с днешна дата изглежда най-нереалистичен поради усещането на политиците, че се намират на техен мач, а не, че имат спешно да решават бъдещето на 7 милиона души.

3.Правим промени в това правителство: изглежда най-реалистичният вариант. Естествено, то може да бъде ремонтирано и разширявано, така че да заприлича на по-широка коалиция. Освен това, се нуждае от много по-сериозна комуникация и истински диалог с възможно повече хора.

4.Правим избори за Велико народно събрание: най-лошият вариант. Защо? Ще имаме кървава кампания, в която медиите ще доунищожат всички политици от всички цветове и окончателно ще се превърнем в прокурорска република. Парламентът, макар и велик, ще бъде избран с много ниска активност, а значи и с ниска легитимност. Защото в него няма да има партия или група партии с конституционно мнозинство от 67%, която да приеме нова Конституция. Освен това, кой точно от икономическите проблеми ще реши тя? Нека не забравяме, че Великото народно събрание струва и по-скъпо – то събира не 240, а 400 гърла. Което значи още десетки милиони лева партийни субсидии. Какво ще последва? Поредни избори. „И така до края на света”...
В задачата в крайна сметка се пита: има ли България възможността да си позволи лукса още поне година да влиза от избори в избори – 2,3,4 поред, които ще бъдат последвани от европейския вот в края на май или началото на юни догодина?
Ще остане ли камък върху камък в държавата?
Кой ще лови риба в мръсната вода, ако не мафията?
Замисляме ли се, когато емоционално ни въздействат различни говорители, дали пък случайно някои от тях не гонят и собствената си изгода, защото не е тайна, че именно политолози, социолози и пиари са най-заинтересовани от избори до дупка?
Пита се още – пак ли ще върнем Марин Райков, чието премиерстване през цялото време нарушаваше закона за държавната администрация, поради съвместяване работата в кабинета с друга длъжност? Да не припомняме случая Костинброд, станал възможен именно заради липсата на контрол, случайна или нарочна, именно от служебния кабинет. Плюс това, нека имаме предвид, че и бъдещ временен кабинет няма да бъде цветенце – пак ще го редят олигарси от групата на капиталци и Цветелина Бориславова – чудна компания, която изстреля във властта още като министър сегашния ни президент Плевнелиев.
Изобщо, редно ли е да оставим всичко в ръцете на най-слабия държавен глава, който сме имали, защото именно той ще бъде единствената опора на цялата система, докато си играем на непрестанен политически мач?!
Дето се вика, поне във футбола да бяхме добри, пък то вижте на какво дередже са Левски и ЦСКА – също като ГЕРБ и БСП! Явно проблемът ни е, че от „хейтване”, съвсем сме забравили, че сме един отбор.

автор: Борис Ангелов