„По утвърдила се традиция”, за която никой освен него не подозираше, президентът Плевнелиев изнесе най-слабата си, при това твърде неграмотно написана реч в парламента по повод значимия само за него „месец на политическите консултации”. За събитие от какъв ранг става въпрос говори фактът, че нито лидерът на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов, нито лидерът на БСП Михаил Миков сметнаха за нужно да присъстват на въпросните сказки.
Както сe видя, не е имало и защо да участват в бутафорията. Ами президентът и съветниците му, писали речта, редакторски погледнато първо е добре да се върнат и да повторят трети и четвърти клас, за да научат някои елементарни правила на нашия език. Например, инфинитивната форма „да бъдеш”, съгласуването по число, членуването, които в дългия и недотам смислен текст изобилстват от началото и до края.
Да приемем, че формата не е тъй важна за такова тронно слово, което не би било правилно... Ами съдържанието? Според президента единствената конкретизирана реформа е програмата за саниране, която била по-важна от целия енергиен шлем, който сами си провалихме. „Няма да се уморя да повтарям”, казва Плевнелиев, че ефективността е много по-важна и най-скъпата енергия е спестената. Като фраза може да звучи интересно, но откъде човек да спести енергия, ако не я е произвел? Пък и какъв ефект реално ще има топлоизолирането на по-малко от 10% от панелките в България, където живеят 5% от населението? Като процент – в границите на статистическата грешка. Какви „десетки хиляди работни места” и „увеличено потребление” ще донесе? Точно вчера главният икономист на Уникредит Булбанк прогнозира, че не само тази, но поне до средата на идната година ще имаме дефлация – сиреч, няма да има търсене. На този фон смехотворно прозвучаха и мечтите на Плевнелиев за икономически ръст от "2, че и 3 процента", нищо че „консервативно сме прогнозирали 0,8%” след тазгодишния растеж от 1,7 на сто. Посоката всъщност е надолу.
Което е чудесен повод да се сетим за проблемите, които в главата на българския президент не съществуват. Официалната статистика посочи 335 000 гладуващи деца и 440 000 мизерстващи пенсионери с парична разполагаемост от под 150 лв. на месец – двойно под границата на бедността. Статистиката, а официалната със сигурност е поогладила истинските данни, вижда и 360 000 неактивни българи – хора, предимно млади, които нито работят, нито си търсят работа, нито учат. Тя отбелязва и над 60% трайна безработица (в нормалните страни над 20 на сто се смятат за икономическа катастрофа), заради която ЕС заплашва да ни въведе санкция за макроикономическа нестабилост. Стотици хиляди хора в България са работещи бедни. Освен бедността и безработицата, президентът не се сети и за другите свързани теми – влошаващото се образование, липсващото здравеопазване, демографската кома на нацията.
Плевнелиев обаче не смята така, той твърди, че „онова, което направихме след 2009 г. вече се усеща положително от хората”. Какъв човек говори така? Някой, който най-меко казано неуместно се шегува, а по-твърдо – откровено издевателства? Или някой, който има нужда от доктор? Отговорът остава за вас.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Параграф 1, точка 17 от Изборния кодекс е ...
bTV Cinema 02 юни 21:00ч.
Режисьор: Реми Безансон
В ролите: Фабрис Люкини, Камий Котен, Алис Изас, Бастиан Буйон, Астрид Уетнал, Ханна Шигула и др.
facebook.com
