2/3 от народа възпитава децата с шамари

Макаренковските методи за възпитание все още не са излязли от употреба у нас, стана ясно от изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Боят продължава да е популярен начин за наказване на децата, макар това да се смята за домашно насилие, което се преследва навсякъде по света. Колкото по-образовано е семейството обаче, толкова по-малка е вероятността да се стигне до силови методи.
Оказа се, че 68% от българите, или 7 от всеки 10 души, са съгласни с прилагането на така нареченото минимално насилие върху децата. Под този термин се има предвид шамари, издърпване на ухо и пляскане. Известен факт в педагогиката е, че за възпитанието са необходими и поощрение и наказание – нещо като приказката за моркова и пръчката. Странното обаче е, че когато в учебно заведение се приложи т.нар. минимално насилие, това е подсъдимо, но в домашни условия то трудно може да бъде установено.
Според представително проучване в страната за идеите, заложени в проекта на Закона за детето, проведено в периода 3-15 февруари 2012 година от НЦИОМ, 2/3 смятат физическите методи за наказание за допустими.
„Не регистрираме възрастова специфика в отговорите, т.е. привърженици на подобни възпитателни мерки, се срещат във всяко поколение българи. Налице е обаче тенденция, която се отнася до образоваността на населението - колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на минимално насилие върху децата. И въпреки това, дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите“, се казва в изследването на НЦИОМ.
В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез метода на минималното насилие.
Куриозното е, че 83 на сто определят за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи. Това означава, че по въпроса има „двоен морал”, коментират социолозите. От една страна, родителите намират за допустимо минималното насилие, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.
70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали.
„Следва да се уточни, че по този въпрос не регистрираме значими отлики между преценките на родителите и на онези респонденти, които нямат деца. Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив“, добавят от НЦИОМ.
1560 деца са били подложени на домашен тормоз през миналата година, алармираха от Държавната агенция за закрила на детето по време на обществена дискусия. Общо случаите на насилие над деца през 2011 г. са били 2155, стана ясно миналата седмица.
В изследването на НЦИОМ 91% от хората одобряват изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя само, включително и вкъщи. 83% са на мнение, че надзор е необходим и за по-големите деца – до 12 години в случай, че отсъствието на човек до тях създава по някакъв начин опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.
Според 85% от участвалите в изследването е желателно децата да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години.