Заключенията за снимките на Борисов с кюлчетата са на бг прокуратурата, а не на нашата мисия: Томаш Здеховски

относно заплащането на разходите, свързани с имота, както и за други обстоятелства; изискана е била банкова информация относно двете дружества – открити банкови смети, движение на парични потоци по тях, ведно със съответните документи. Чрез Националното бюро на България в Евроджъст е получена информация, че тази европейска заповед за разследване е била частично изпълнена, като материалите все още не са постъпили в Специализираната прокуратура.

Изготвена и изпратена е европейска заповед за разследване до Република Кипър, с която е била изискана информация относно собствеността, управлението, регистрацията и капитала на местно търговско дружество; разкриване на данъчна и осигурителна информация относно извършени спрямо него ревизии; банкова информация относно дружеството – открити банкови сметки, наличности и извършени финансови транзакции и парични преводи по тях; разпит в качеството на свидетели на лицата, имали и имащи отношение към собствеността и управлението на дружеството. Към настоящия момент и тази европейска заповед за разследване не е изпълнена.

От назначените общо 5 ревизии на физически и юридически лица към настоящия момент е приключила една. Тяхното извършване е от компетентност на Национална агенция за приходите, която е към Министерството на финансите.

Както и по – горе бе посочено, това наказателно производство се провежда под наблюдението на Специализираната прокуратура, която съгласно законодателни изменения предстои, заедно с останалите специализирани органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд и Апелативна специализирана прокуратура, да бъдат закрити. Именно поради това си позволяваме с настоящата кореспонденция да изразим загрижеността си и да акцентираме върху проблемите, които несъмнено ще възникнат в тази насока:

Взаимодействието в работата по делата от компетентност на Европейската прокуратура, в частност с европейските прокурори и европейските делегирани прокурори, ще бъде силно затруднено предвид поетите ангажименти по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество и създаване на Европейска прокуратура. Ефективността при работа по случаи на използване на механизмите на международно правно сътрудничество за събиране на доказателства при необходимост от съвместни действия между прокуратури на държави от ЕС и ПРБ силно ще намалее. Негативно ще е и въздействието на промените при съвместни действия с подкрепата на Евроджъст /Eurojust/ и Европол /Europol/, като това са предимно дела срещу транснационалната организирана престъпност.

Ефективността на ПРБ по делата за тероризъм, шпионаж и други по глава Първа от Особената част на Наказателния кодекс – престъпления против Републиката също ще намалее. В резултат на работата на Специализираната прокуратура бяха обявени девет лица с дипломатически имунитет – граждани на Руската федерация, за персона нон грата /personae non gratae/, поради осъществявана от всеки един от тях нерегламентирана дейност, несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Приетите законови промени ще доведат отново до наличието на „местни“ обвързаности и до влошаване на постигнатите резултати по наказателните производства с предмет корупционни престъпления, не само на централно ниво, но и такива срещу органите на местна власт и местно самоуправление, както и срещу ръководители на териториални структури на изпълнителната власт.

Налице са значими предпоставки за заличаване на постигнатите резултати, тъй като по множество дела на Специализираната прокуратура са повдигнати обвинения с внесени обвинителни актове в Специализирания наказателен съд, срещу лица със значими финансови възможности, и е замразено имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб.

Благодарение на усилията на магистратите от специализираните структури през 2018г. Европейската комисия прекрати спрямо България наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка по елемент „Организирана престъпност“. Според доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2019г. препоръките на Европейската комисия са били изпълнени.

Висока оценка за работата си специализираните органи получиха и от експертите, извършили през 2016г. Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, като дори беше дадена препоръка делата за корупция по високите етажи на властта да бъдат включени в компетентността именно на Специализирания наказателен съд, съответно – Специализираната прокуратура.

Приетият закон е в сериозно противоречие с Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Конвенцията на ООН срещу корупцията. За запазване на Специализираната прокуратура се обяви Постоянната конференция на прокурорите, работещи срещу организираната престъпност, корупцията и тероризма. Според приетата декларация: „Прекратяването на работата на Специализираната прокуратура в страната противоречи на препоръките на Европейския съюз, на принципите, насърчавани от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и възгледите на професионалните прокурорски асоциации.“

Предприетите законодателни промени ще върнат неефективния според европейските ни партньори модел отпреди приемането на България в Европейския съюз, който беше обект на критики в рамките на отпадналия Механизъм за сътрудничество и проверка. Възприетият от законодателя подход за преназначаване на магистратите от закритите структури на квотен принцип, който неминуемо ще доведе до промяна на местоработата на редица магистрати и изпращането им в различни краища на страната без съгласието им, ще доведе до положение на „лустрация“, което е в нарушение на европейските стандарти и Европейската харта за статута на съдиите. Възстановяването или преместването на квотен принцип на магистрати, като резултат от закриването на специализираните органи на съдебната власт, несъмнено ще засегне гарантиращите статута на магистратите принципи и ще наруши правата на конкретните съдии, прокурори и следователи.

Подобен подход се явява извънреден и дискриминационен спрямо магистратите от специализираните структури, тъй като ги поставя в по - неблагоприятно положение от магистратите от останалите съдилища, прокуратури и следствени органи. Описаното фактическо положение е сходно с възникналия в Република Полша проблем с пенсионирането на магистрати, по което вече има произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Подобни законодателни промени в други европейски държави /Унгария, Черна гора и др./, имащи отрицателен ефект върху статута на магистратите, са посочени като пример за намеса на законодателната и изпълнителната власт в съдебната власт и са намерили своето място в Доклада на Генералния секретар на Съвета на Европа 2022 г. Същите са определени като прибързани и нарушаващи баланса в отношенията между висшите държавни органи като проявление на принципа на разделение на властите, а също така и като засягащи независимостта на съдебната власт в тези държави.

Политическото решение за закриване на специализираните структури, имплементирано в закон от настоящото Народно събрание /за който не е било поискано становище от Венецианската комисия/, представлява сериозно отстъпление от постигнатия напредък на държавата в борбата с организираната престъпност, тероризма и корупцията, признат от европейските ни партньори. Същевременно с приетите изменения ще стане факт нарушаването на основни конституционни принципи на правовата държава и на независимостта на съдебната власт.

Поради това на 04 май главният прокурор е сезирал и Конституционния съд на Република България, с мотиви за противоконституционност на приетите промени в Закона за съдебната власт, обнародвани в "Държавен вестник" /ДВ/, брой 32, и публикувани на 26 април 2022 г. Същите са в противоречие с КРБ, тъй като нарушават принципите на правната сигурност, на разделението на властите и ще затруднят съществено нормалното функциониране на съдебната власт в страната.

Считаме, че разпоредбите с които се закриват специализираните структури са конституционно нетърпими, тъй като не установяват необходимия минимум от гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата по започнатите наказателни производства пред тези органи, като така се нарушават принципите на разделение на властите и независимост на съдебната власт. Именно тези заложени в КРБ принципи предполагат стабилност, сигурност, последователност, предвидимост и