Намирането на липсващия континент отне 375 години

изпълни първата задача. Това съдържаше свръхсекретна мисия за откриване на южния континент - през който той вероятно плаваше направо, преди да стигне до Нова Зеландия.

Първите реални улики за съществуването на Зеландия са събрани от шотландския натуралист сър Джеймс Хектор, който присъства на пътуване за изследване на поредица от острови край южното крайбрежие на Нова Зеландия през 1895 г. След като изучава тяхната геология, той заключава, че Нова Зеландия е „ останки от планинска верига, образувала гребена на голяма континентална област, която се простирала далеч на юг и изток и която сега е потопена...".

Въпреки този ранен пробив, знанието за възможна Зеландия остава неясно и много малко се случва до 60-те години на миналия век. „Нещата се случват доста бавно в тази област“, ​​казва Ник Мортимър, геолог в GNS Science, който ръководи проучването от 2017 г.

След това през 60-те години на миналия век геолозите най-накрая се споразумяха за дефиницията за това какво е континент - като цяло, геоложка област с висока надморска височина, голямо разнообразие от скали и дебела кора. Тя също трябва да бъде голяма. „Просто не можеш да бъдеш мъничко парче“, казва Мортимър. Това даде на геолозите нещо, с което да работят - ако успеят да съберат доказателства, те биха могли да докажат, че осмият континент е реален.
И все пак мисията спира  – откриването на континент е сложно и скъпо и Мортимър посочва, че не е имало спешност. Тогава през 1995 г. американският геофизик Брус Люендик отново описва региона като континент и предлага да го нарече Зеландия. Оттам Тулох описва откритието си като експоненциална крива.

Приблизително по същото време влезе в сила „Конвенцията на ООН по морско право“ и най-накрая даде сериозна мотивация. В него се посочва, че държавите могат да разширят своите законни територии извън тяхната изключителна икономическа зона, която достига 200 морски мили (370 км) от бреговете им, за да претендират за своя „разширен континентален шелф“ – с всички минерални богатства и петрол, които обхваща.

Ако Нова Зеландия успее да докаже, че е част от по-голям континент, тя би могла да увеличи територията си шест пъти. Изведнъж имаше изобилие от финансиране за пътувания за изследване на района и доказателствата постепенно се натрупаха. С всяка събрана скална проба случаят със Зеландия се подобряваше.

Последният разцвет идва от сателитни данни, които могат да се използват за проследяване на малки вариации в земната гравитация в различни части на кората, за да се картографира морското дъно. С тази технология Зеландия е ясно видима като деформирана маса, почти колкото Австралия.


Когато континентът най-накрая беше разкрит пред света, той отключи една от най-големите морски територии в света. „Донякъде е готино“, казва Мортимър, „Ако се замислите, всеки континент на планетата има различни държави, [но] има само три територии на Зеландия“.

В допълнение към Нова Зеландия, континентът обхваща остров Нова Каледония – френска колония, известна със своите ослепителни лагуни – и малките австралийски територии на остров Лорд Хау и пирамидата на Бол. Последният е описан от един изследовател от 18-ти век като „не е по-голям от лодка“.