Петър Сантиров осъди прокуратурата да му плати 300 000 лева за униженията, на които го е подложила

Съдебен състав на Софийския апелативен съд (САС) осъди прокуратурата да заплати на съдия Петър Сантиров обезщетение от над 300 000 лева (с лихвите) за неимуществени и  имуществени вреди, нанесени му от делото за незаконнно обвинение в подкуп, завършило с оправдателна присъда на три инстанции  още 03.02.2015 г., съобщава defakto.bg.

Решението е на съдиите Елизабет Петрова (председател), Катерина Рачева и Мария Райкинска.  Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)

Казусът

По делото  срещу прокуратурата Сантиров поиска обезщетение от 500 000 лева за неимуществени вреди и още около 40 000 лева обезщетения за пропуснати ползи от възнаграждения,  които би получил като съдия, ако не беше обвинен и отстранен от длъжност.

Близо 7 години след крушението на шумното дело за подкуп с   оправдателна присъда,  процесът за вреди на Петър Сантиров може и да приближава своя финал – решението на Софийския Апелативен съд (САС) все пак подлежи на обжалване пред ВКС.  Именно върховните съдии в решението си за подкупа определиха,  че делото е „емблематичен пример за провокация към подкуп“ –  инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров.  Известните обвиняеми по него, Николай и Тенчо Попов, вече успяха да осъдят прокуратурата съответно за 100 000 лева и 20 000 лв.  Тенчо Попов осъди България в Страсбург отделно за 14 000 евро.

Производството пред САС

Съставът на САС се произнася по по реда чл. 294 ГПК, след като ВКС върна предходно решение  със задължителни указания на нов състав на съда. На първа инстанция СГС  присъди на Сантиров 300 000 лева за вреди от делото за подкупа и уважи иска му за имуществени вреди от почти 40 000 лева.  Апелативните съдии обаче намалиха обезщетението на 200 000 лева, а това за имуществени вреди отхвърлиха изцяло. Делото стигна до Върховния касационен съд (ВКС), който го върна на втората инстанция за нова медицинска експертиза, която да покаже дали здравословно състояние на Сантиров е влошено от повдигнатото обвинение, а съдът да прецени дали обезщетението от 200 000 лева е справедливо.

Жалбата на Сантиров:

В жалбата си до съда  Сантиров сочи  огромен обем  аргументи,  с които мотивира  размера на исканото обезщетение от 500 000 лв. Посочва, че на  08.04.2010 г. по искане на Главния прокурор  и  с решение на ВСС е бил отстранен от длъжност  до приключване на наказателното преследване, а  срещу него било образувано и дисциплинарно дело. Цялото му имущество било запорирано и възбранено, като и досега един от имотите му е със запор.

Твърди, че  професионалното му име и кариера били съсипани, бил изолиран в професионално и социално отношение, не си позволявал да посещава обществени места и където и да се появявал бил сочен и коментиран, като се чувствал неудобно и унизително. Освен личните му притеснения, изпитвал притеснения и за родителите си – дали ще издържат на стреса, предвид възрастта им, изпитвал срам, когато трябвало да влиза в Съдебната палата, където до преди това било работното му място.

Разказва, че на 01.04.2010 г. в дома му нахлули маскирани лица, които му заявили, че е арестуван, бил проснат на земята и закопчан с белезници. Арестът му бил брутален и съпроводен с изключително голяма показност, извършен от тежко въоръжени органи на МВР и Д., в присъствието на прокурор от СГП. Бил изведен от дома си с белезници и вкаран в микробус, в който бил принуден да седи на колене с наведена глава повече от час като всичко това през цялото време било филмирано с видеокамера от служител на МВР, а видеоматериалът от показното му задържане бил широко разпространен в медиите..“ В ареста на НСлС в продължение на 68 дни и бил поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия, които изложили на сериозна опасност неговите здраве и живот.

До ареста бил конвоиран със засилена охрана, защото дълго време бил магистрат и част от задържаните под стража били такива въз основа на негови актове. Ежедневно чувал викове: „С., чакаме те в СЦЗ”, както и други вулгарни и нецензурни думи, отправяни му били заплахи, което наложило при ежедневното му извеждане за раздвижване от килията да бъде отделян от другите арестанти. Твърди, “че изпитвал страх, паника и срам, не можел да спи, чувствал безсилие и стрес, което постепенно довело до психически срив“.

В резултат здравето му е силно разклатенено, а присъденото му обезщетение не му осигурява адекватно лечение на заболяването му от множествена склероза, което в САЩ струвало между 70 000 и 100 000 щ.д. годишно. Сочи  ново лекарство на швейцарска фирма с което при обезщетение  в размер на исканите от него 500 000 лева би могъл да си позволи лечение за  четири години.   В исковата молба се твърди още, че най-тежките вреди, които ищецът претърпял е увредата на психическото и физическото му здраве, което било непоправимо.