Ще фалира ли САЩ за първи път в историята си, пита финансовият министър г-жа Йелън

по-бизнесориентирани републиканци. И сега националният дълг е над 118% от БВП според актуалните му оценки, а с увеличението нещата отиват към неуправляеми сметки на хазната.
Финансирането става посредством американския дълг, чиито книжа десетилетия наред се смятаха за едно от най-стабилните вложения за държавите и големите икономически играчи. Облигациите обаче са под натиск за авторитета им през последните няколко години със спешното разпродаване на дъловете на основни държатели на щатски дълг като Китай – най-големият, и Русия, както и други страни от кръга им.
България вече веднъж обяви спиране на плащанията по дълга си, за което Йелън предупреди конгресмените и сенаторите. Това донесе на страната ни огромни затруднения и катастрофалния икономически колапс от 1990-93 г.
„Императивно, задължително е Конгресът да повдигне лимита на дълга. Ако не го стори, Америка ще обяви дефолт/фалит за първи път в своята история”, категорична бе г-жа министърът пред Сенатския банков комитет.
Тъй като лидерът на малцинството Мич Маконъл блокира опита, демократите се пробват да мине на гласуване с обикновено мнозинство, вместо предведеното единодушие за вземане на съдбовното не само за САЩ, но и за света, включително и за нас решение.
Ако не се постигне съгласие, по прогнозите на експертите на СиБиЕс гражданите на САЩ ще изгубят 15 трилиона долара богатство на домакинствата и 6 милиона работни места, което почти ще удвои безработицата.
Сметките сочат, че правителството се нуждае от поне 3,5 трлн. долара и се надява на 8 трлн. долара повишаване на тавана на националния кредит.

Кристиян Георгиев