Не ме интересува кой е премиер: президентът

Водещ: Това ще бъде ли мотив да наложите вето на бюджета? Не, той беше вчера обнародван всъщност. Защо не наложихте вето?

Румен Радев: Както виждаме българският бюджет е вече толкова аморфно понятие, че правителството може когато си реши да бръкне в него и да изкара колкото си иска милиарда, без санкции на парламента. Това вече стана практика в държавата.

Водещ: Затова не наложихте вето – не виждате смисъл?

Румен Радев: Тя е една абсолютно порочна практика. Затова, ако има консенсус – всичко зависи от това дали ще има консенсус сред политиците, мисля, че на фона на изваждане на милиарди по средата на годината и в края на годината, както бяхме свидетели тази година, няма да има проблем да изкарат няколко десетки милиона за машини.

А също така законодателят да вземе решение за дистанционно електронно гласуване, от което се абдикира все повече, а трябва да мислим в тази посока. Не може да се хвалим, че сме държава с дигитализация, с успехи в IT сектора, а да се боим от такъв начин на гласуване.

Водещ: Но Вие предлагате електронното гласуване, връщането към тази тема в годината, в която изтекоха личните данни от Националната агенция по приходите (НАП), нарекохме го „НАПлийкс“ и е едно от петте ТОП събития в нашата класация. При липса на киберсигурност как да гласуваш електронно?

Румен Радев: Трябва да си зададем въпроса защо липсва киберсигурност? Отговорът е прост – защото няма държавен ангажимент достатъчно сериозен, защото ние изхождаме от позицията, че: „Вижте, ние сме малка държава, с ограничени ресурси, не представляваме интерес и на нас това няма да ни се случи. Големите сили си водят някакви кибервойни, но нас ще ни заобиколят.“ Показателен е фактът, че когато се прие Законът за киберсигурност, в него имаше редица действия, които трябва да бъдат извършени от изпълнителната власт, от различни агенции, да се съставят различни документи, да се сформират съвети, да се променят устройствени правилници. Когато гръмна „НАПлийкс“ се оказа, че нищо от това не е направено, въпреки че сроковете са изтекли. И президентската институция беше тази, която напомни, че трябва да има Съвет по киберсигурност. Той се сформира след „НАПлийкс“. Аз силно се надявам, че това ще стане държавна политика, защото киберсигурността е основна тема на бъдещето. Дори да има съпротива към електронното правителство, електронно управление да го наречем, което вече толкова години не може да се реализира, а е страшно необходимо, и определено към създаването на едно такова електронно управление има съпротивление, защото то означава прозрачност. Но отвън ще дойде и от нашите чуждестранни партньори, и от българския бизнес, това състояние, в което ние ще трябва оперираме – чисто дигитална среда. Така че трябва да се вземат наистина сериозни мерки и това трябва да бъде държавна политика.

Спомням си моето посещение в Израел преди две години по покана на президента на Израел, при срещата ми с премиера Нетаняху, помолих да отида до „Сайбър сити“, изграден по негова идея. И видях неща, видях бъдещето в тази област. И много бих искал България някой ден да има такъв център и най-вече като отношение на държавност по този много важен за нашето съществуване въпрос да следваме примера на Израел. Това са невероятни неща, които видях, те няма как да се опишат. Човек трябва да ги види на място.

Водещ: Подкрепяте ли регулирането, което България се опитва да въведе на онлайн платформи, като „Airbnb”, „Booking“?

Румен Радев: Аз приветствам диалога, който започна между законодателя и между бизнеса. Там въпросите са наистина динамични – това е един много динамичен бизнес, той се развива бързо. И се надявам на разумен подход. Очаквам да дойде при мен такъв закон, за да си дам тогава мнението, след като бъде обсъдено от моите експерти.

Водещ: Според Вас, в съвременния свят това ще работи ли – баш България да регулира „Airbnb” и „Booking“, да ги задължи да свалят обяви, които не са регистрирани по някакъв наш закон? Това няма ли да стане като „Uber“ накрая – ще ги изгоним?

Румен Радев: проблемът е, че нашите институции, нашите правоохранителни органи и контролни органи, и законодателни органи бягат от контрола на големите неща, бягат от непрозрачното харчене на милиарди, а се занимаваме с дреболии. Явно, за да се покаже, че имаме някакво отношение към ред, към законност, към прозрачност. Но там, където трябва да я правим, ние се проваляме тотално.

Водещ: Изборът на нов главен прокурор – имате ли да добавите нещо около самия избор? Вие изразихте отношението си като го върнахте.

Румен Радев: Аз мисля, че имаме сериозен системен проблем. Затова инициирах тези дебати за промяна на Конституцията. Сега виждам, много хора коментират: „Ама президентът да каже какво иска да промени“. Не.

Водещ: Само да изясним – а защо не го инициирахте, както някои ви предлагаха, без да подпишете, да забавите подписването на указа, да поискате тълкуване на Конституцията, да започнете дебат за промяната й, а този избор да виси през това време?

Румен Радев: Такова тълкуване вече е извършено. Има решение на Конституционния съд точно на тази тема. Няма какво да тълкуваме повече. Конституцията за мен е ясна. И походът към правовата държава не може да започне с погазване на Конституцията. Няма как да го направя. Точно президентът, който трябва да бъде пазител на тази Конституция, да я наруши. Аз това не мога да си го позволя като президент.

Водещ: Затова подписахте бързо указа за Иван Гешев?