Харчим 3 пъти повече за здраве, 2 пъти сме по-зле от останалите в ЕС

„Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност - например сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и незаразни болести. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) в ЕС и отчита много малък брой на преживелите ракови заболявания”.

Това се посочва в доклад, представен от Европейската комисия и съставен главно по официалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

България отчита втората най-ниска продължителност на живота в ЕС (след Литва) и някои тревожно високи равнища на опасно за здравето поведение (тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване), както и бързо застаряващо население, недостиг на медици и ниски разходи за здравеопазване.

Финансирането на здравеопазването се определя с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от пациентите.

България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени средства и болнична помощ. Първичната помощ може да бъде подобрена и повече случаи могат да бъдат лекувани в амбулаторната и извънболничната помощ, пише в доклада.

Достъпът до здравни услуги остава труден, като около 12 на сто от българите нямат осигуровки.

 Необходимостта да изминат разстояние, за да стигнат до лекар, също създава пречки пред достъпа до здравеопазване, особено за хората в групите с по-ниски доходи.

 Отчита се недостиг на лекари в малките населени места и на медицински сестри. Специалистите в сферата на здравеопазването се местят в други държави, в търсене на по-добри възможности за развитие и по-добро заплащане.

Същевременно комисията отбелязва, че от гледна точка на крайния бюджет, българските домакинства харчат най-много за здравеопазване в целия ЕС. Преките плащания от пациентите са най-високите в Европа и са три пъти над средните на континента.

Според доклада в България се наблюдава висок брой на приетите в болница ненужно, което е белег за слабо развито доболнично здравеопазване. Според експертите поне 20 на сто от приетите в болница у нас могат да се лекуват у дома.

Тютюнопушенето и затлъстяването допринасят най-много за лошото здраве на българите.

Честотата на съобщенията за туберкулоза е два пъти по-висока от средната за ЕС. По официални данни на сърдечно-съдовите и раковите заболявания се дължат над четири пети от всички смъртни случаи в България.

Детската смъртност у нас е с над 80 на сто по-висока от средната за Европа.

Припомняме, 19 минути писа преди ден, че дълговете на болниците са 480 млн.лв., общият дефицит в системата е 917 млн.лв., а увеличението на бюджета за здраве за 2018 г. е с 400 млн.лв.