Местан плаши България

„В Албания 50 000 българи са национално малцинство, а близо милион турци в България какви сме?” Това попита риторично на страницата си в социалната мрежа Фейсбук лидерът на ДОСТ Лютви Местан и люто се закани, че партийката му нямало да мълчи по този въпрос. Нещо малко обаче е сбъркал с броенето. Според данните на НСИ от преброяването , направено през 2011 г., турците са наполовина от сочения от Местан „близо 1 милион души”.

„Българската етническата група обхваща 5 664 624 или 84.8% от населението. Втора по численост е турската етническа група - 588 318 лица или 8.8%. Те са разпределени предимно в областите Кърджали, Разград, Търговище, Шумен и Силистра.

Ромският етнос традиционно е трети по численост и наброява 325 343 лица, което е 4.9%. Ромите са концентрирани предимно в Монтана, Сливен, Добрич и Ямбол”, сочат официалните данни на статистиците.

Защо обаче Местан така ревностно отвлича вниманието на гражданите в този политически момент с искане за признание на „национално малцинство”?! Явно помага на властта, но разиграва карта, която никой до днес не е посмял.

„България подписа и ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, но, видно от Декларацията, с която Законът е приет, в България има лица, принадлежащи към малцинства, като се отрича съществуването на самите малцинства. Затова и в Конституцията се говори за етническа принадлежност, за етнически и религиозни различия, но българският законодател категорично им отказва статут на малцинство. Какво сме тогава ?!... Просто лица с различна етническа, религиозна и културна принадлежност. Какво още е необходимо, за да придобият тези различия качествения, юридически статут на малцинство?”, разсъждава Местан в мрежата.

Припомняме, 19 минути писа, че политическата организация на бившия заместник на Сокола, бе осъдена заради чужда намеса и пропаганда от страна на турския посланик у нас по време на последните избори.

Сега Лютви Местан напада и държавния глава: „Президентът с охота говори за българското национално малцинство в щата Илинойс (Чикаго), но е време да погледне и да види и своите си сънародници, споделящи съдбата на етнически и религиозно различния.

Нека повторим. Непризнаването ни за малцинство не заличава факта, че сме малцинство, нито ще станем такова едва, след като бъдем признати. Отричането, законовото непризнаване на статута ни обаче съвсем не е безобидно. То е в основата на проявите на дискриминационно отношение, на все по-зле прикриваната дискриминационна политика, което намира материален израз в непрекъснато налаганите ми глоби за ползване на майчин език и в неосъществената по европейски стандарти интеграция”, смята лидерът на ДОСТ.