БСП: Шапки долу! За българския учител!

"Българският учител е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава". Това се казва в декларация на ПГ на "БСП за Лява България", която прочете от трибуната на Народното събрание Ирена Анастасова.

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

            Уважаеми господин Председател,

            Уважаеми народни представители,

Пред прага сме на новата учебна година! Ден светъл и радостен, ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и притеснения! На много цветя, на надежди, на признателност, на обещания! Ден, който всеки от нас помни и който преживява отново и отново със своите деца и внуци. А за тези от нас, чиято професионална съдба е свързана с децата и училището – ден на неизменно повтарящо се вълнение и на усещане за дълг и отговорност! Такова трябва да е днес усещането на всички нас – усещане за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценния ни капитал – децата на България! Защото в нашата република основните правила се задават тук, в парламента. Защото от начина, по който определяме законовата рамка в образованието, зависи функционирането на тази най-важна система.

И ако миналата учебна година открихме с новия Закон за предучилищно и училищно образование, то на този 15 -ти септември- законът има вече своята едногодишна история. Времето наистина е кратко, особено като имаме предвид, че повечето от стандартите към закона се приемаха месец, два, три, пет след влизането му в сила, а някои от тях все още не са приети. Но и за това кратко време стана ясно, че системата не беше подготвена за този експеримент. И ако някой днес твърди, че начинът, по който беше въведен законът, не предизвика хаос, значи или не познава системата, или си затваря очите. Дори фактът, че от 19 стандарта- 2 все още не са приети, в 5 от вече приетите са предложени промени, а 2 от приетите се отменят и се предлагат нови – говори за качеството на нормотворческата дейност. Остава същественият въпрос- как училищата ще подготвят учебната си година при наредби, които са като плаващи пясъци. Как се пише стратегия на училището, когато не се знаят утрешните финансови условия; как се планира развитие, когато няма стандарт  за физическата среда; как учителите ще овладяват нови умения за какво ли не, с обучение,  предвидено в рамките на 12 часа годишно. Знакови ще останат думите на министър Кунева по повод на обърканите учебни програми на над 120 000 ученици от 6 и 7 клас: „Вие работете, ние няма да проверяме“. Това е емблематичен пример за начина, по който беше управлявана реформата на принципа  „каруцата - пред коня”. Ето това е хаосът!

            На фона на това и до момента няма цялостен анализ за резултатите от първата година на прилагане на закона. При масираните пи-ар акции, зад кадър останаха накърнените интереси на стотици хиляди деца и ученици, учили  без учебници, пропуснали съществени области на знанието заради сбъркани учебни програми. Никой от Министерство на образованието и науката не пое отговорност за това, че над 130 хиляди ученици по програма трябваше да не изучават българско средновековие и география на Европа; почти не се говори за това,  че програмите по различните учебни предмети не са синхронизирани помежду си, че  липсват същински междупредметни връзки.

            Нашата позиция е, че е необходим преглед на учебните програми и планове с цел отстраняване на посочените проблеми.

            Училището продължава да възпроизвежда социално неравенство по вина на държавата: в резултат на бедността; в резултат на неефективни мерки; в резултат на растяща диференциация на училищата. Броят на напусналите преждевременно образователната система придоби стряскащи размери – 21170 ученици за миналата учебна година. Според коефициентите на записване на населението в различните степени на образование, през миналата учебната година 2016/2017 г., 8 % от съответния „набор” не се е записал в 1 клас, почти 22% - в 5 клас, 20 % - в средното образование (НСИ). Ще припомним, че през миналата година това беше тема на наша пресконференция. Удовлетворени сме, че Министерският съвет прие механизъм, който трябва да осигури присъствието в детската градина и училището. Работи се и по регистъра на децата и учениците, който ще позволи проследяване, анализ и въздействие върху процесите и за който ние настояваме от 2009г.

            Ние подкрепяме мерките и усилията за пълен обхват в образованието на децата и учениците. Но успехът е възможен, само когато има и ефективни мерки за преодоляване на бедността - България остава на едно от първите места в ЕС по детска бедност. Належащи са последователни грижи на държавата и чрез училището за здравето на децата и учениците, за тяхното хранене, за формирането на техните ценности.

            Свидетели сме, как агресията сред децата все повече се превръща в проблем на обществото.Все още, обаче, не се поставя въпросът за отговорността на всички обществени фактори за решаване на проблема, в т.ч. - за отговорността на родителите и на медиите. Отговорностите се прехвърлят върху детската градина и училището, които сами не могат да се справят. Решаването на проблема, изисква неотложно еднопосочно обществено въздействие. Въпросът за възпитанието става ключов.