ЕК: Реформите в сектора "електроенергия" в България са непълни и може да имат отрицателни последици

Стратегия „Европа 2020“ (национални цели и напредък)

Цел по отношение на заетостта: 76 %

67,1 % през 2015 г.

Цел по отношение на преждевременно напусналите училище: 11 %

13,4 % през 2015 г.

Цел по отношение на висшето образование: 36 %

32,1 % през 2015 г.

Цел по отношение на изложените на риск от бедност в брой лица: намаление с 260 000 (базово равнище 2008 г.: 1 630 000)

1 578 000 през 2015 г.

Цел по отношение на емисиите на парникови газове:

20 % през 2020 г. в сравнение с 2005 г. (в секторите извън СТЕ)

Цел за 2020 г.: 20 %

Според последните национални прогнози, предоставени на Комисията, и като се вземат предвид съществуващите мерки, се очаква тази цел да бъде постигната: -5,5 % през 2020 г. в сравнение с 2005 г. (с марж от 25 процентни пункта).

Цел по отношение на секторите извън СТЕ за 2015 г.: 14 %

Въз основа на косвени данни емисиите на парникови газове между 2005 г. и 2015 г. в секторите извън СТЕ са намалели с -3 %; което е със 17 процентни пункта под целта за 2015 г., определена в Решението за разпределяне на усилията.

Цел по отношение на дела на възобновяемата енергия до 2020 г.: 16 %

Целта е постигната.

От 18 % през 2014 г., през 2015 г. делът на енергията от възобновяеми източници е нараснал на 18,4 %(47).

Националната индикативна цел все още не е постигната. България трябва да положи повече усилия, за да намали своето първично и крайно енергопотребление.

В доклада на ЕК се отчита постигнатият икономически и фискален напредък на България, като се отправят предупреждения за рисковете в секторите на пазара на труда, образованието, съдебната система и пр. Ето какво пишат още експертите:

В настоящия доклад се прави оценка на икономиката на България с оглед на изготвения от Европейската комисия „Годишен обзор на растежа“, публикуван на 16 ноември 2016 г. , се казва в общата част на доклада.

В обзора Комисията призовава държавите — членки на ЕС, да удвоят усилията си по трите приоритетни елемента на икономическата политика — насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и отговорна бюджетна политика. Правейки това, държавите членки следва да съсредоточат усилията си върху подобряването на социалната справедливост, за да постигнат по-приобщаващ растеж.

В същото време Европейската комисия публикува „Доклада за механизма за предупреждение“ (ДМП), с който се постави началото на шестия цикъл на процедурата при макроикономически дисбаланси. Задълбоченият преглед, който според заключенията на ДМП за 2017 г. следва да бъде предприет за българската икономика, е представен в настоящия доклад.

Икономическите резултати се подобриха.Частното потребление беше основен двигател за 3,6 %-ия растеж на БВП през 2015 г. и за очаквания през 2016 г. 3,3 %-ен растеж. Докато износът бе силен през 2016 г., приносът на нетния износ за растежа през 2017 г. се очаква да спадне рязко поради големия внос, продиктуван от нарастването на търсенето на вътрешния пазар. Очаква се слабите през 2016 г. инвестиции да наберат скорост през 2017 г. с по-доброто усвояване на средства от фондовете на ЕС. Продължава конвергенцията на доходите с ЕС, но в същото време относителната позиция спрямо сходни държави остава непроменена. В средносрочен план относително ниският потенциален растеж ограничава конвергенцията на доходите на България. Освен това неравенството в доходите в страната расте бързо и сега е на много високи равнища.

Фискалната консолидация се осъществява по-бързо от планираното. Смята се, че бюджетният дефицит е намалял до 0,3 % от БВП през 2016 г. и се очаква да продължи да намалява през 2017 г. и 2018 г. Прогнозира се структурният дефицит да остане под 0,5 % от БВП през целия период 2016—2018 г. Условните задължения на държавните предприятия (ДП) са основният източник на рискове за фискалните перспективи. Очаква се публичният дълг отново да намалее от 2017 г. нататък след временното увеличение през 2016 г.

Въпреки че условията на пазара на труда се подобриха, продължават да са налице предизвикателства.Равнището на безработицата се очаква да спадне още до 7,1 % през 2017 г. (от 7,7 % през 2016 г.), което е много под средното за ЕС, като в същото време бързото нарастване на заплатите до момента не изглежда да се е отразило отрицателно на конкурентоспособността. Неблагоприятните демографски тенденции и структурните проблеми, като например високата дълготрайна безработица, високите равнища на икономическа неактивност и ограниченото включване на младите хора, са основни пречки пред нормалното функциониране на пазара на труда.

Финансовият сектор показва положителни тенденции въпреки оставащите слабости в счетоводния баланс. Основните показатели на банковия сектор се подобриха след напрежението, което се наблюдаваше през 2014 г. Кредитирането на частния сектор показва начални признаци на възстановяване, и по-специално кредитирането на домакинствата. Въпреки положителните тенденции като цяло, прегледът на качеството на активите и тестовете за устойчивост на банковата система разкриха недостатъци в някои части от сектора, които остава да бъдат отстранени.

Като цяло България постигна известен (1) напредък в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. Правителството постигна съществен напредък по приключването на анализа на счетоводния баланс и тестовете за устойчивост на застрахователните предприятия, както и анализа на активите на частните пенсионни фондове. Известен напредък бе отбелязан в подобряването на събирането на данъците и намаляването на размера на неформалната икономика, се казва още в доклада.