Захариева: Промените в НПК са срещу “бегълците от правосъдието”

Законопроектът за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда елиминиране на недостатъците на сегашния съдебен процес, ще дисциплинира както прокуратурата, така и съдиите, които ще трябва да изчистват на разпоредително заседание всички допуснати нарушения, заяви министърът на правосъдието Екатерина Захариева, в интервю за БНР.

В частта ускоряване на процеса, която е сред най-критикуваните области и от европейските институции, законопроектът предвижда провеждането на открито разпоредително съдебно заседание с участието на всички страни в процеса. Новите правила възпрепятстват многократното връщане на делото в досъдебна фаза, както се случва в момента.

Това се използва от съда, като средство за бягане от тежките дела, а прокурорите предпочитат съдът да върне делото, за да няма оправдателна присъда за статистиката.

“Понякога съдът дава указания на досъдебната фаза за отстраняване на пропуски, което е недопустимо, защото съдът трябва да бъде равно отдалечен от страните.”, заяви Захариева.

С промените на НПК се въвежда незабавно изпълнение на присъдата още от касационния прокурор, съобщи още Екатерина Захариева и определи за недопустимо сегашното двуседмично пътуване на документите от касационния съд до съда на първа инстанция:

“Ако има осъдителна присъда за ефективно лишаване от свобода, тя трябва да се изпълни още на ниво касационен съд”, допълни правосъдният министър.

Според Екатерина Захариева, това ще ограничи случаите на т.нар. "бегълци от правосъдието". Практиката с гривните за електронно наблюдение е добра, но не е оправдано масовото ѝ използване, заяви още министър Захариева и съобщи, че процедурата за новата обществена поръчка е почти финализирана. Тя ще бъде финансирана от Оперативна програма "Добро управление".

Очаква се предвиденото в измененията дистанционно изслушване на вещите лица във видеоконферентна връзка да доведе до отпадане на причините за отлагане на дела, заради невъзможност за тяхното явяване в съда. ДНК експертизите са типичен пример за ограничен брой вещи лица, поясни Захариева.

Друга промяна в Наказателно-процесуалния кодекс е свързана с оповестяването на мотивите към присъдата, което понякога се забавя с месеци и води до изтичане на абсолютната давност на делото и невъзможността доказано виновно лице да изтърпи наказанието си. Досегашният 30-дневен срок се удължава до 60 дни, заради делата с висока фактическа и правна сложност, които включват огромен обем материали.

Има и промяна в сроковете за досъдебно производство. Административният ръководител на съответната прокуратура ще може да постановява само еднократно удължаване с два месеца, а не както беше досега многократно.

Захариева отбеляза още, че законопроектът отчита както правата на обвиняемия, така и правата на жертвите. Тя уточни, че се разширява възможността за подаване на жалби за забавяне на процеса и освен на обвиняемия и на неговия защитник, тя се предоставя и на пострадалите от престъпления.