Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко

      Добри Джуров, който днес щеше да навърши 100 години, е армейски генерал, най-дългогодишният министър в българската история – от 1962 до 1990 г., след това депутат във Великото народно събрание – 1990-91 г. Като шеф на отбраната той е и решаващият фактор за преминаването на звездата на любимия му и обгрижван от него ЦСКА Христо Стоичков в Барселона. Журналистът Иван Бакалов припомни последното му интервю, дадено пред собственика на e-vestnik, където неколкократно Джуров се определя с модната днес дума „Реформатор”, а „Реформатори” нарича и Димитър Станишев – бащата на Сергей, Андрей Луканов, Петър Младенов. Ето и вълнуващия текст:

- Има и версии, че свалянето на Живков е извършено с ръката на Москва, по внушение на Горбачов?

- Сега нали сме в ерата на безотговорното волнодумство, всеки пише, каквото му хрумне. Намериха се хора, за съжаление и от партията, които твърдят, че смяната на Живков е планирана в Москва, а реформаторите са изпълнили този план. Категорично отхвърлям това. 10 ноември беше дело на БКП и прави чест на партията, че откликна на времето за реформи. Някои дори посочваха, че на заседанието на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор в Букурещ през август 1989 г. аз и Младенов сме обсъждали с Горбачов въпроса за смяната на Живков. Ако обаче от тези люде поискате да докажат това, никой от тях не би могъл. Заблуждават, че Москва е планирала, а БКП е изпълнявала безусловно. Тези люде лъжат и клеветят. Чакам техните доказателства.

Жаждата на Живков за власт
- Според повечето оценки Живковият стил и метод се проявява вредителски доста преди 10 ноември. А в последните години преди 1989 г. това вече беше натрапчиво.

- Този едноличен стил на диктат и т. н., се прояви особено в последните десетина години преди 10 ноември. Той се прояви и по отношение на кадровата политика. Тук елементът на шуробаджанащина и т. н. имаше своето място. Оценката на ролята и мястото на Живков в никакъв случай не може да бъде правилна, ако се подходи само от едната страна – че той е демон. Дума да не става. Той не е само черно.

- Някои казват, че ако Живков се беше отказал от властта 10 години по-рано, вероятно щеше да остане в историята като изцяло положителна личност?

- Има такива хора. Но, откровено казано, смяната му 10 години по-рано беше изключена.

- Това на какво се дължи? На неговата жажда за власт и страх да не му посегнат към властта?

- И на това. Но не на страха, той не е от страхливите. Но на неговото стремление, може би заложено в гена му, да властва. Мисля, че в това трябва търсим отговора на този въпрос.
- Толкова ли силна беше властта му? Вие например толкова години сте бил в политбюро, имало ли е моменти да се страхувате от него?