Няма следа от Александър след труса в Непал

Видян 1328 пъти | Коментари 0
Гласували 0

26-годишният българин Александър Димитров продължава да е в неизвестност след опустошителното земетресение в Непал.

Все още не можем да се свържем с Александър, каза пред Нова телевизия баща му Христо Димитров, цитиран от КРОСС.

След като научили за бедствието в Непал семейството на Александър се опитало да се свърже с него, но до момента всичките им опити са неуспешни.

„Той е втори курс студент в холандски университет и е на стаж в туроператорска фирма в Непал. Не знам защо си избра тази дестинация, имаше и други възможности", разказа бащата на момчето. Два дни преди труса се чухме за последно, кза бащата.

„Още в събота звънях в ситуационния център към Министерството на външните работи, вдигна ми един мъж и ми каза, че нямат никаква информация и ми даде три телефона на българското посолство е Делхи", заяви той.

Бащата на момчето помоли за съдействие:

"Синът ми, Александър Димитров изчезна след земетресението в Катманду, Непал.Той е на стаж в туроператорска фирма там от Бреда Университет - Холандия. Нямаме никаква връзка с него от петък! От ситуационния център в МВнР ми дадоха телефона на посолството ни в Делхи - но там никой не вдигна - в събота и неделя - бездушни чиновници !!! Моля за вашето съдействие да излъчите снимката му и дано най-после от МВнР се размърдат и окажат помощ на бедстващите българи в чужбина!".

Приятел на Александър пък публикува негова снимка и информация за него в услугата "Google person finder". Той е с руса коса и брада и е отседнал в хотел "Backpackers" в Катманду", написа Данаил в интернет.

По данни на властите жертвите на земетресението са вече 3200. Десетки хиляди хора в Непал пак спаха под открито небе. Дори тези, чиито домове не бяха разрушени от мощното земетресение, не смеят да влязат на закрито от страх че може да да има нов трус и да бъдат затрупани.

Из цялата столица Катманду израстнаха палаткови лагери. Междувременно от Катманду и околните селища продължават да идват лоши новини. Хеликоптери прелетяха над отдалечени селища, до които не може да се стигне по земя. Кадрите показват големи разрушения. Вероятно и там има загинали, но с много места няма връзка. Над 30 държави обявиха, че техни граждани са загинали или са в неизвестност. Само французите, с които няма връзка са над 670.

Междувременно "Монитор" публикува информация за друг българин - Стоян Маринов, който пътешества в Непал с трите си деца на 12,13 и на 19 години.

Планината се отърси! В регион, където сеизмичната активност е необичайна и където животът на хората и без това е достатъчно крехък, днес (25 април - бел.ред.) преди обяд се случи силно земетресение". Това е написал във Фейсбук профила си Стоян Маринов. Според постовете му в социалната мрежа пътуването им е започнало на 30 март.

„Епицентърът е близо до Покхара, старата столица на Непал. Магнитуд над 7,5... Хижари, водачи и носачи са потресени и изненадани - за пръв път стават свидетели на такава стихия. Земята се разтресе с приглушен грохот, първо леко, даже помислих, че е ефект от падаща наблизо лавина. След което всичко така започна да подскача, че трудно можех да стоя на краката си, приклекнах.

Имахме късмет, че над нас нямаше стръмни канари, които да ни помелят във въртележката.

След като се люляхме няколко десетки секунди, всичко свърши, за да отстъпи на грохота от падащ лед и сняг по склоновете на Лхотце. Моля се за всички катерачи, които точно в този момент подготвяха изкачването си или са били вече в Зоната на смъртта. Сред тях и мой уважаван познат - Тим Моседал.

Вторият късмет бе, че преди половин час бяхме напуснали Базовия лагер на Еверест. Според непотвърдена информация лавина е засипала малка част от палатките.

Трети късмет бе, че не се оказахме близко до падаща снежна маса, само я наблюдавахме от няколко десетки метра.

Ако някой си мисли, че като си се отървал от лавината, всичко е наред, дълбоко се лъже! Заедно със свличането, летливият сняг се разхвърчава на всички посоки с невероятна сила и скорост.

Усещаш се като във филм, в който те преследва огромна ударна вълна, но за разлика от холивудския сценарий, нямаш как да се скриеш насред глетчера.

Мушнах камерата, с която снимах снежната стихия в джоба, придърпах децата пред мен, доколкото можах с гръб към ударната вълна, клекнах и замижах.

Когато разяреният сняг връхлетя, изгубих повечето от сетивата си - пълни очи и нос със ситен, леден, режещ сняг, който се впиваше навсякъде.

В този момент освен Господнята молитва през ума ми мина мисълта, че съм довел децата си на гибел, пише Стоян Маринов.