ЕС сваля банковата тайна през 2017 година

Министрите на финансите от Европейския съюз предприеха важна стъпка за премахване на банковата тайна в Европа, като одобриха директива, която ще изисква от всички 28 страни-членки да разкрият активите, притежавани от чуждестранни граждани в техните финансови институции, съобщи Financial Times.

Законодателната мярка, която беше блокирана в продължение на повече от шест години от страните от ЕС с репутация на данъчни убежища, беше финализирана, след като Люксембург и Австрия се съгласиха да вдигнат ветото си. И двете страни смениха управлението си през последната година.

Според закона, всички страни от ЕС ще трябва автоматично да изпращат информация на данъчните институции в родната страна на вложителите – изискване, описано като един от най-мощните инструменти за предотвратяване на избягването на данъци.

“Тази мярка обещава пълна и трайна данъчна прозрачност в Европа. Банковата тайна е мъртва” казва напускащият поста данъчен еврокомисар Алгирдас Семета, който работеше за споразумението през последните пет години.

Сделката ще покрие дивидентите, капиталовите печалби и всички други форми на финансови приходи, както и салдото по сметките. Това отваря широка гама от досега непрозрачни активи и източници на доходи пред данъчните власти в отделните страни.

Люксембург изненада останалите членки на ЕС като се съгласи да приложи обмена на данни, заедно с повечето други страни от 2017 година. Това остави Австрия сама в желанието законодателството да се прилага от 2018 година.

Австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг заяви, че има нужда от допълнително време, за да създаде нова система за обмен на информация, така че страната да изпълнява закона ефективно.

“Пролемът ни е изцяло технически. В Австрия няма информационна връзка между банковия сектор и администрацията. Трябва да изградим нова система от нищото, а това отнема време”, добавя той.

Предшественикът на Шелинг, Мария Фектер, яростно се съпротивляваше на законовите промени, а служители в администрацията я обвиняват, че е забавила подготовката на страната за бъдещото споделяне на информация.

“Люксембург и 26 други страни в ЕС се съгласиха да приложат новите правила през 2017 година и се надявам, че Австрия може да се включи възможно най-скоро”, заяви финансовият секратар на британската държавна хазна Дейвид Гауке.

Според Алгирдас Семета Европейският съюз може да подпише двустранно споразумение с други правителства извън пакта, които имат репутация на данъчни убежища – в това число Монако, Швейцария и Лихтенщайн до края на годината.

Споразумението идва на фона на активна политика на западните държави срещу укриването на данъци, която бе засилена от световната финансова криза. Гласоподавателите в няколко развити страни вече се обединиха срещу спасяването на частни банки с държавни средства, докато в същото време част от богатите крият доходите си от държавните институции.

Решението за новото европейско законодателство бе ускорено и от приемането на подобни правни промени в САЩ през 2010 година. След като Вашингтон оказа натиск върху няколко европейски данъчни убежища като Швейцария да подпишат двустранни споразумения за обмен на информация, някои от най-големите страни-членки на ЕС се съгласиха доброволно да направят същото помежду си.