Сиела забърса 144 000 лв. от евровота

144 хиляди лв. е взела Издателска къща Сиела, за да осигури под наем 100 устройства за експериментално машинно гласуване по време на евровота на 25 май, става ясно  от публикуваните данни на ЦИК. Това означава, че българският данъкоплатец е бил „глобен“ да плати по 1400 лв. наем на парче. Над 100 лв. на час за всяко устройство е излязъл „експериментът“ с вота, който на всичкото отгоре няма реална стойност и не се отчита като изборен резултат.  Парите са осигурени от бюджета и не идват от еврофондове, подчертава ЦИК.

Както 19 минути неведнъж писа, Сиела е рекордьор по печелене на държавни поръчки за какво ли не – от печатане на учебници и книги, до създаване уж на електронни портали, които обаче впоследствие се оказват обикновени сайтове. Този път схемата на усвояването на бюджетни пари е доста интересна: на 3 май 2014 г. ЦИК обявява конкурс за провеждане на експериментално машинно гласуване, което ще се проведе паралелно с официалния вот на 25 май. Резултатите от състезанието са отчетени 10 дни по-късно, т.е. на 13 май 2014 г. Печели Обединение Машинно гласуване, което според фирменото разузнаване ДАКСИ е регистрирано на 7 май 2014, т.е. четири дни след обявяване на поръчката. Шеф на въпросното сдружение е изпълнителният директор на Сиела Веселин Тодоров Тодоров. Обединението е създадено доста експедитивно. Според официалната информация, предоставена от ЦИК,  Машинно гласуване печели в състезание с още три сдружения, чиито имена и данни обаче не са съобщени. Междувременно се оказа, че според репортаж в  Правен свят, Сиела е започнала работа по поръчката 8 месеца преди тя да бъде обявена и преди някой да знае изобщо, че такава ще има.

„През декември 2013 г. при голям медиен и обществен интерес (колко души си спомнят изобщо за подобно събитие?) изпълнителният директор на Сиела Веселин Тодоров представи в Народното събрание метод за електронно гласуване“, пише Правен свят. Дали тогава не става дума за подготвян с месеци сценарий, при който Сиела всъщност са предизвестили  поръчката  и накрая са я спечелили чрез сдружение, което е било създадено специално с тази цел?

Машините за това, пак според Правен свят, са били докарани от Еквадор и върнати обратно след провеждането на соления „експеримент“.  Според данни на ЦИК в „пробата“ са участвали 8104 души. Какъв беше смисълът от това паралелно гласуване в 100 секции, освен прибирането на 144 000 лв,  никой не разбра. Ако едно устройство наистина излиза 1400 лв. (вътре влизат и парите за обучение на хората, които работят с него), то по груби сметки 13 000 избирателни секции биха ни стрували 182 млн. лв. Толкова ли плащат наистина държавите, които избират това гласуване? И ако ние така или иначе не можем да си го позволим, какъв е смисълът да си правим експерименти с  парите от бюджета.