Икономиката на страната през третото тримесечие с осезаем ръст

Националният статистически институт (НСИ) публикува експресните данни за ръста на БВП за третото тримесечие на 2013 г. Данните опровергаха много анализатори и прогнози. След обявения от НСИ спад през второто тримесечие, икономиката на страната през третото тримесечие е показала осезаем ръст, опровергаващ очакванията за поява на рецесия на част от дежурните икономически „анализатори”.

За месеците юли, август и септември ръстът спрямо предходните три месеца е 0.6%, а спрямо третото тримесечие на 2012 г. е 0.8%. Подобен ръст спрямо предходно тримесечие българската икономика не е пос­тигала от лятото на 2011 г. Налице са всички основания да се предполага, че в началото на декем­ври, след обявяването на пред­варител­ните данни за ръста на БВП, ревизията ще е към още по-висок ръст.

Особено интересни са данните за наетите лица в края на месец септември. Те са нараснали със 130 000 човека спрямо същия месец на 2012 г. Такъв ръст на наетите лица може да се случи само при положение, че икономиката е получила силен вътрешен тласък и е заработила на по-бързи обороти и с по-големи обеми. За пръв път от пет години имаме ясен и отчетлив ръст в търговията, като в някои сек­тори оборотите растат с над 25%.раз­витие на страната.

В рязък контраст с местната политическа истерия е и оценката на Европейската банка за възстановяване и развитие за перспективите пред родната икономика. В своята есенна прогноза за 2014 г. този важен за страната партньор предвижда ръстът на БВП за 2014 г. да достигне 2%, като прогнозата е по-добра от тази, която министерството на финансите залага в макрорамката на бюджет 2014 г. Подобна, макар и по-ниска е и оценката на Международния валутен фонд.

Разбира се, пред икономиката на страната стоят и рискове. Вътрешният риск се създава от истеричната политическа и медийна среда, деструктивното и разрушително за държавността поведение на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Рушенето на елементарното доверие на икономическите агенти и граждани в това, че органите на държавното и местно самоуправление могат да осигурят предвидим ред и законност не са от вчера, но днес, след продължилата четири години стагнация в икономиката по вина на същите тези озверели за власт бивши властници едно подобно поведение е даже престъпно. Засега, изглежда, този риск се управ­лява успешно и с минимализиран ефект върху икономиката, но предстоящите зимни месеци могат да донесат лоши новини за появилото се икономическо възстановяване.

Външните рискове са свързани с процесите в европейските страни и пазари, както и в развитието на основ­ните ни тър­гов­ски партньори. Тези рис­кове също не са малки, още повече, че икономиката на Гър­ция продължава да стаг­нира, Сър­бия има тежки проб­леми със дълга си, а забавящият се темп на растеж на Китай може да рефлектира отрицателно на българския износ в целия източен пазар. Ускоряващата се икономика на САЩ ще влияе на стойността на американския долар спрямо еврото, а пазарите на енергоносителите продължават да показ­ват висока волатил­ност, което прави краткосрочните прог­нози силно зависими от тези променливи.

Пред родната икономика има добър шанс да възстанови своя растеж и да създава нови работни места.