Близо ¼ от работещите жени живеят в бедност

Ниският социално-икономически статус на жените е следствие на по-ниските им трудови доходи и по-неблагоприятните позиции на работното място. По-голямата част от женското население е под границата на бедност. Това дава основание да се говори за феминизация на бедността, която в последните години се задълбочава по обхват. От общата съвкупност на жените, 23,6% живеят в бедност и социално изключване, докато през 2006 г. този процент е бил 19,3. Това се казва в доклад, посветен на пазара на труда и жените, който бе оповестен на 14-та международна синдикална женска конференция на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП)/ Паневропейския регионален съвет (ПЕРС).

От доклада, изготвен от Виолета Иванова - експерт в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, става ясно още, че относителният дял на нископлатените работници представлява 1/3 от всички наети на българския трудов пазар. Около 2/3 от тях са жени, чиито заплати са до 75% по-ниски от размера на средната работна заплата за страната (към март 2012 г.). Проблемът с бедността при жените е явен и при пенсионерите - равнището на бедност на жени над 60-годишна възраст е 32,4%, докато при мъжете то е 20,8%.

На конференцията бе представен пакет от мерки на КНСБ, които да отговорят на тези тревожни тенденции и чрез които държавата да гарантира равнопоставеност между половете. „Дълги години работим заедно по проблемите на жените и трябва да намерим такова решение, което да им осигури спокойствие и сигурност", каза председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, която откри конференцията. Официални гости бяха вицепрезидентът на Р България Маргарита Попова, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, президентът на Женския комитет на ПЕРС Мариана Книеснер, директорът на Бюро „България" на Фондация „Фридрих Еберт" Регине Шуберт, вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков и други. В конференцията взеха участие представители от над 20 страни от Европа и Азия.

Вицепрезидентът на Р България изтъкна, че солидарността между жените е от особено значение навсякъде по света, особено когато те са обединени от проблемите на човешкия род. Тя апелира за обединение на силния женския дух и за подкрепа на българската държава в усилията за справяне с миграционния натиск. Маргарита Попова изрази вярата си в женското лидерство, чрез което се решават проблеми и което привлича след себе си последователи.

„Усилията за постигане на равни права за жените на трудовия пазар и в социален план продължават вече десетилетие. Напредък има, но темповете не винаги са желаните. Въпреки промените, в ЕС жените са оценени по-ниско на трудовия пазар от своите колеги мъже", коментира Йорданка Фандъкова.

Росица Янкова изтъкна, че през последните години кризата се е отразила негативно върху и повечето от тях са се включили активно на пазара на труда, пренебрегвайки личния си живот, за да помогнат на своите семейства.

Григор Градев - изпълнителен секретар на ПЕРС, отбеляза: „Проблемът с равнопоставеността на половете, за който говорим сега, е важен, но той е съпроводен от много други проблеми. Дори и да излезем от кризата, утре няма да се върнем на нивата от 2006 г. В променящия се свят и ние, синдикатите, не сме встрани от кризата. Трябва да се придържаме към реалността, която е много тревожна. Сега всички развити държави са силно задлъжнели. През следващите няколко години тези страни ще имат малък или никакъв ръст на икономиките си. Европа се променя, диференцира се - ядро, периферия, въпреки че това не се споменава в нито един документ. Все повече наблюдаваме популизъм и това се случва дори в Скандинавските страни. Следващите избори в ЕС са решаващи. Проблемът е във функционирането на демокрацията - хората казват на цялата политическа класа: „Вие не сте наши представители". Синдикатите загубиха също голяма част от силата си и това трябва да поправим сега. Във всяка страна предизвикателството за работните места е проблем, който задълбочава въпроса с политиките за равнопоставеност на половете."