Д-р Румяна Тодорова: Спешно да решим болезнения въпрос, че хората умират, защото няма лечение след болница

Д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, каза в ефира на Радио К2, че през последните четири години е продължавала да бъде участник, само че от другата страна на бариерата. Тя продължи, че е видяла системата от погледа на частните фондове и практикуващия лекар. Системата не изглежда добре, лекарите не са доволни, защото не достигат средствата, пациентите не са доволни, защото нямат онзи достъп, разписан в закона. Самата здравна каса е в окаяно състояние, а изграденият екип от експерти го няма. Това е тежка администрация, която работи по специален закон. Един специалист се изгражда с години и когато за три години и половина съставът се мени няколко пъти, просто няма екип. Д-р Румяна Тодорова продължи, че започва да гради екип, който да работи като единен механизъм.

Д-р Румяна Тодорова заяви, че не обича чистките, още повече, че самата тя е потърпевша от чистка. Тя продължи, че най – безумното нещо, което можеш да направиш, е да изгониш едни специалисти, само защото не са верни на дадена партия. Шефът на здравната каса каза, че разчита на  знаещи и можещи хора, които са лоялни на институцията с които да се върви напред.

Д-р Румяна Тодорова заяви, че в момента се прави една рекапитулация, все още сме в средата на годината и е рано да се говори с точни цифри. По прогнозни данни като се направи вътрешно преразпределение по отделните параграфи на целия бюджет на касата, като се направят икономии от административните разходи и се насочат към здравноосигурителните и се включи и оперативният резерв от двеста шейсет и девет милиона, ще се окаже, че между шейсет и сто милиона не достигат на касата. Д-р Румяна Тодорова продължи, че досега никога не са си позволявали още в средата на годината да се генерира такъв дефицит. Тя продължи, че обяснението й за това не е политическо, политиците не трябва да се месят в здравеопазването, там трябва да има експерти. Причините са, че няма експертен състав и е действано твърде популистки, няма я бюджетната дисциплина. Амбициите са да се завърши годината без да има ощетени. Всички, които получават медикаменти да продължат да ги получават, без да има промяна в терапията, болниците да получат своите възнаграждения. Така че още от края на август започва прецизиране на параграфите на бюджета.

От друга страна в сметката на касата в БНБ от началото на годината има едно положително салдо от около сто милиона, които са от изпълнението на приходната част за предишната година и парите, които министерството е върнало на касата. Тази сума принадлежи на здравноосигурените лица. Д-р Румяна Тодорова заяви, че тези пари ще отидат по предназначение, а не като онзи един милиард и половина, формиран след повишаването на здравната вноска през 2008 година, който е бил национализиран и не се знае за какво е бил използван. Като се прибавят още два трансфера от касата към министерството се получават почти два милиарда, с които НЗОК е спонсорирала държавата. Според нея въпросът за тези пари трябва да бъде отправен към Народното събрание и бившия министър на финансите и лекарския съюз, който е подписал споразумението.  Управителят на каата попита как да мотивираме хората да си плащат здравноосигурителните вноски, след като те се използват за нещо друго.
Трябва ли болниците да бъдат търговски дружества.

Според д-р Румяна Тодорова ако тръгнем да разсъждаваме по този въпрос това означава промяна на цялото законодателство. Няма нищо страшно болниците да са търговски дружества, по – скоро начинът на финансиране и вътрешното разпределение на средствата не е на необходимото ниво. Не може да има такова голямо разслоение в заплащанията на лекарите, медицинските сестри масово напускат страната, защото са много ниско платени. Управителят на касата апелира политиците да помислят за тези проблеми, защото има опасност скоро българското население да остане без млади лекари. В този смисъл трябва да ползваме примера на Полша, където лекарите и сестрите са започнали да се връщат обратно в родината си, благодарение на добрите условия на труд и възнаграждения.
Получават ли здравноосигурените лица ефективна болнична и следболнична помощ и къде е  границата между бюрокрацията и хуманизма.

Д-р Румяна Тодорова каза, че това е доста комплексен въпрос и отговор не може да се търси само от финансиращата институция. Трябва да се тръгне от хората,     които правят политиката, от министерството, което дава разрешителните, от огромния брой болници, някои от които не отговарят на изискванията. Ако този ресурс не се канализира винаги ще има ощетени и от двете страни.

Основата на изкривяването в организацията на здравеопазването са и чисто пазарните механизми. В здравеопазването не може да има чист пазар. Има много болници, ориентирани към печалба. Има много болници за активно лечение, целта е когато пациент попадне там да се овладее острата фаза, големият въпрос обаче е къде отива след това пациента. Д-р Румяна Тодорова категорично заяви, че изключително много ще работи в тази посока. Недопустимо е болният от инсулт, след като бъде овладяна острата фаза, да се повикат близките да си го приберат, а той е неподвижен. Няма заведения, където този човек да бъде рехабилитиран докато може сам да се обслужва и да не е в тежест на близките си. Такива примери могат да се дадат във всяко едно направление. Не може в страна, където преобладава възрастното население, да не се мисли в тази посока. Д-р Румяна Тодорова продължи, че когато четем международната литература по тези въпроси излиза, че България е единствената държава, която не съобщава, че има легла за дългосрочно лечение. Говорим само за остри легла, всичко останало е в сферата на понятията. На въпроса на Илиана Беновска как ще се преодолее това, управителят на здравната каса отговори, че проблемът трябва да се постави на много сериозна дискусия. Освен касата и здравното министерство, в нея трябва да се включи и социалното министерство, пациентските организации и всички заинтересовани. Тя продължи, че не чува в обществото да се коментира този проблем и се съгласи, че сред близките на такива хора се наблюдава едно примирение. Всеки се опитва да решава проблемите по собствения си начин, а те не са решени генерално. Трябва да има политика в тази насока и някой трябва да повдига темата. Д-р Румяна Тодорова продължи, че трябва да се стартира дискусията и стъпка по стъпка нещата ще се случат. Тази дейност наистина не е много атрактивна, но ще даде възможност на сестрите да получават допълнително средства. Тя даде за пример в това отношение болницата в Кърджали, където има легла за продължително лечение и за това има финансова обосновка.

 Не отива ли здравеопазването на заден план заради политическите битки и спорове?
     Д-р Румяна Тодорова се съгласи с тази констатация и продължи, че в политическите спорове не е чула някой да говори за болния. Това е най – страшното, защото септември започват да се подготвят бюджетите, включително и този на здравната каса и ако не бъдат извадени всички пробойни, следващата година ще бъде още по тежка. На въпроса на Илиана Беновска дали някой има интерес да имаме несолидна здравна каса, д-р Румяна Тодорова, че не може да отговори, но ако някой има такива интереси, това е много жестоко и неморално.
Цените на лекарствата.
    Д-р Румяна Тодорова каза, че от 2007 година цените на лекарствата са извън правомощията на касата. Касата заплаща това, което й е казано. Говори се, че цените на лекарствата в България са много високи, но не е точно така. Има реекспорт, което означава, че цените у нас са толкова ниски, че лекарствата може да бъдат изкупени и продадени в съседни държави на по – високи цени. Никой не говори за тази тенденция, но това трябва да бъде разнищено. По отношение на лекарствата за онкоболните д-р Румяна Тодорова каза, че засега НЗОК изплаща всичко, което специалистите са преценили. Единственият норматив е медицинският стандарт по онкология. В тази посока разбира се има още какво да се прави.
Първите три приоритета като управител на НЗОК.
  Д-р Румяна Тодорова каза, че първият й приоритет е успешното завършване на 2013 година, т.е. работа вътре в бюджета на касата, а ако парите не достигат  търсене на възможности за дофинансиране. Втората задача е работа със съсловните организации, подготовка на рамковия договор за следващата година и широко обсъждане на бюджета за 2014 година. „В никакъв случай няма да затворя институцията и да оставя на управителя и подуправителя да решават нещата. Много са сериозни проблемите, те опират до всички нас, така че обществото трябва да знае за какво става въпрос” завърши д-р Румяна Тодорова в ефира на „Радио К2”.