Честит рожден ден, САЩ!

На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимост на САЩ, с която оповестява, че Тринадесетте колонии вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Тази дата се празнува като рожден ден на САЩ, въпреки че Конгресът е гласувал обявяването на независимостта два дни преди това.След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и е широко разпространена сред обществеността. Най-известното копие на декларацията е изложено на показ в Държавните архиви във Вашингтон.

Декларацията основно е написана от Томас Джеферсън и заимства две основни положения от философията на Джон Лок: защита на индивидуалните права и правото на революция.

Известното встъпление на Декларацията гласи: Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждими права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.

Декларацията завършва с думите: "Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати... И в подкрепа на тази декларация с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно се заклеваме в нашите животи, състояния и свещена чест."

В нощта на 4-5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго те са разпространени и четени навсякъде из Тринадесетте колонии.

Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия. Същия ден обществени четения се състоят и в Трентън, Ню Джърси и в Ийстън, Пенсилвания.

На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Уошингтън в Ню Йорк, в близост до британските сили, с които се водят бойни действия.

След като чуват Декларацията, тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи, представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми.

На 19 юли Конгресът нарежда прецизно редактираното копие, озаглавено „Единодушната декларация на тринадесетте Съединени американски щати“, да бъде подготвено за подписване.

Декларацията за независимост е подписана на 2 август 1776 г. Общо се подписват 56 души, но някои от тях добавят подписа си по-късно.

Така се слага край на колониалните владения на Великобритания на американския континент, чиито първи основи са положени през 1606 г.

Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.

Още от 1854 г. Ейбръхам Линкълн застъпва идеята, че правата на живот, свобода и стремеж към щастие не са ограничени само за бялата раса. В своето Гетисбъргско обръщение на 19 ноември 1863 г. (по време на Гражданската война) президентът Линкълн се позовава на Декларацията за независимост с думите: „Преди осемдесет и седем години нашите отци родиха на този континент една нова нация, зачената в свобода и посветена на твърдението, че всички хора са създадени равни“.

Дълго време обаче духът и буквата в принципите на Декларацията бяха загърбвани. САЩ изравниха гражданите и дадоха пълни права на цветнокожото си население едва през 1960-те години.