ЕС договори план за спасение на банките

Акционерите и големите вложители на депозити в банките ще поемат част от тежестта за спасяването на закъсалите финансови институции. До това решение стигнаха рано тази сутрин финансовите министри на страните от Европейския съюз, предаде dnevnik.bg.

По този начин ще бъде прекратена практиката от няколко години насам банките да бъдат стабилизирани с парите на данъкоплатците. Изчислено е, че близо една трета от БВП на ЕС в периода 2008- 2011г., е отишъл за банковия сектор. Това вбеси милиони хора из цяла Европа.

Договорката обаче може да влезе в сила най- рано през 2018 година и то при условие, че тя бъде одобрена от Европейския парламент и лидерите на страните от ЕС.

След продължили 7 часа преговори е решено как акционерите в една банка, притежателите на нейни дългови облигации и депозиралите над 100 000 евро да платят за спасяването й. Стабилизирането започва с отписване на 8% от всички дългове. Следват различни възможности да се действа гъвкаво според всички конкретни случаи, но има определена сума, която може да се отделя за закъсалата банка от специалните фондове, създадени от национално ниво. Над това равнище за рекапитализация може да се привличат средства директно от общоевропейския стабилизационен механизъм, но първата подобна помощ ще се записва като дълг на правителството на съответната държава.

Според споразумението всички депозити до 100 000 евро ще бъдат гарантирани, а физически лица и някои малки фирми, депозирали над тази сума, ще се ползват с преференциален статут на частична защита, когато започне изземването на средства.

Макар налагането на задължителни загуби от 8% от дълговете да е условие за допускане на външни средства за стабилизиране на банката, националните власти ще имат свобода да защитят определени кредитори при известни условия. Когато започне рекапитализирането на национални фондове, също се предвижда предел, който ще е с граници не повече от 5% от всички задължения на закъсалата банка. Отпускането им ще може да става с одобрението на Брюксел.

Задействането на средствата от Общоевропейския стабилизационен механизъм ще бъде възможно едва след като акционерите и големите вложители наистина не могат да се справят сами и са загубили почти всичко.

"За пръв път се споразумяхме как да защитим данъкоплатците и как свързаните със затруднени банки да поемат цената", заяви холандският финансов министър Йерун Дейселблум. С решението се нарушава табуто в Европа спестителите никога да не губят парите си, депозирани в банките, макар че всяка страна ще разполага с известна свобода кога да прибегне до тази мярка.

Германия настояваше за по-строг автоматичен режим за санкциониране на акционери, облигационери или собственици на депозити, докато Франция предвождаше държавите, искащи повече гъвкавост на национално ниво и повече солидарност в ЕС в спасителния механизъм.

Еврокомисар Мишел Барние вижда сделката като добре балансирана между двете позиции. Притеснението на Брюксел бе, че твърде много гъвкавост ще позволи на големите и богати държави да използват публични средства за стабилизиране на банки, докато малките и бедни държави в ЕС няма да имат друг вариант, освен да налагат загуби на акционери и вложители.

Следващият деликатен въпрос в ЕС е този за единния банков надзор и правата му да налага закриване или преструктуриране на банки. Проектът как да работи една такава агенция се очаква да бъде представен още следващата седмица. По-късно през 2014 г. Европейската централна банка ще поеме надзора в еврозоната, но как това ще става в 27-те, а от 1 юли с присъединяването на Хърватия и 28-те държави на съюза, едва ли ще бъде решено, преди да минат парламентарните избори в Германия в средата на септември, посочва „Дневник”.