Франс прес: България страда от емигрирането на младите си хора

България, където в неделя ще се произведат предсрочни парламентарни избори, страда от масовото емигриране на млади висшисти. Това напускане има драматични последици за икономиката и обществото на страната, която остава с нискоквалифицирана работна ръка и застаряващо население, пише агенция Франс прес в кореспонденция от София, предаде Mediapool.

26-годишната Румяна Ганева работи в кол-център въпреки магистърската си степен по икономика в най-добрия университет в София. "Това можех да го правя и без диплома", казва тя горчиво.

Румяна обмисля да запише втора магистратура във Великобритания. Баба й ще продаде апартамента си, за да финансира следването й.

Всяка година между 20 000 и 25 000 души на възраст между 25 и 39 години напускат тази страна - най-бедната в ЕС според изследване на синдиката "Подкрепа", отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.

По-слабообразованите работят в строителството, ресторантьорството или се грижат за възрастни хора, главно в Германия, Великобритания, Гърция и Италия.

"Повечето ни ученици нямат търпение да вземат дипломата си за средно образование единствено, за да отидат в Европа", посочва Гинка Станчева, преподавател в една от най-добрите софийски гимназии.

Ако се завърнат в България след завършване на висшето си образование, те обикновено могат да разчитат на месечна заплата от 1000 лева (500 евро).

Кореспондентката на агенцията Весела Сергева цитира в. "Труд", който неотдавна написа, че "Основната причина за любовта на българите към Европа е възможността да избягат там".

Освен заплатата има и други страни от живота в България, които подтикват човек да си потърси късмета другаде."Грубата сила, парите и арогантността са издигнати в култ.

Да подкупиш лекар или полицай е нещо обичайно. Купуват се изпити и дори дипломи!", възмущава се Христо Михайлов, завърнал се в България, след като е следвал право във Франция.

 След падането на комунистическата диктатура през 1989 г. около 1.5 милион българи са емигрирали, а сегашното население е 7.3 милиона.

Особено засегнат е секторът на здравеопазването - според ресорния синдикат 57 процента от студентите по медицина искат да емигрират.

Други, често пъти роми, се възползват известно време от социалните помощи в чужбина преди да бъдат репатрирани, отбелязва кореспондентката на Франс прес.

Загубата на работна ръка, а при оставащите - университетско образование, което често пъти не е пригодено за трудовия пазар, създават "отровен коктейл" за икономиката, заявява президентът на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той се безпокои от недостиг на инженери, чиято професия стана непопулярна поради упадъка на индустрията след падането на комунизма преди 23 години, отбелязва АФП.

Неграмотността придобива тревожни размери сред ромското малцинство (което е 10 процента от населението на страната), въпреки че то ще съставя 23 процента от работната ръка в страната към 2020 г., по прогноза на Световната банка.

Според БСК при национално равнище на безработица от 12 процента, при младите на възраст под 30 години това равнище е 38 процента от активното население.

Емиграцията на българите в Европа ще продължи, предупреждава Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания в София. "Ще са нужни десетилетия преди българското общество да може да предложи условия на работа и живот, сравними" с тези в Европа, смята той.

 Това може само да влоши дългосрочните демографски перспективи, които вече са най-мрачните в Европа.

През 2012 г. пенсионираните българи бяха близо 24 процента от населението, а ненавършилите трудова възраст млади хора - малко над 14 процента, по данни на Националния статистически институт.

Пенсионната система се огъва под тежестта на 2.2 милиона души от третата възраст, от които малко над половината получават пенсии между 150 и 200 лева (между 77 и 102 евро), по данни на правителството.