Проф. Божидар Димитров откри музей на Коминтерна в Македония в трогателно изказване по БНТ. Защитната пледоария на професора в студиото на Канал 1 бе забележителна с достъпността на примерите, които даде. Все познати тези – за езика, за престъпното решение на безродните комуняги от Коминтерна през 1934 г. (Божидар Димитров не каза нищо за антибългарската роля на другарчетата на Георги Димитров.), за историческото име Македония в древна Елада. Но и професорът говореше за „Македония”, измислената република в състава на СФРЮ, а сега призната държава, претендираща да стане член на ЕС. България също призна „Македония” на закрито заседание на НС на 15 януари 1992 г., когато премиерът Филип Димитров дори не дочака кацането на самолета с министъра на външните работи, Стоян Ганев. „Македония”, „Македония”, „Македония” – това е изгубена битка. „Великите сили” ни изработиха през 1944г. Нашите комуняги-предатели се наведоха измекярски по обичая си. През 1991г. пак „Великите сили” ни натиснаха да признаем „Македония”. И сега стенания и скърцане със зъби – след години мишкуване и нагаждачество.
Най-сетне на нашите властници им писна да ги „уважават”. Божидар Димитров най-после свърши добра работа. След толкова простотии с „мощи и вампири” отново влезе в ролята на професионален историк. Само дето подлярите в „Македония” няма да се трогнат. Сега ще се гънат като увивни растения, но ако бъдат приети в ЕС, първата им работа ще бъде да ни забият нож в гърба и да реват за автономизъм на региона около Благоевград. Тиквите в „Македония” ще вдянат за какво иде реч, когато шиптрите започнат да ги „уважават” по площадите. И да им режат главите като при последния случай на заклани невинни тийнейджъри. Тогава ще поискат помощ. Как само ще се сетят за добрите отношения между България и Албания. Но сега някаква „колега журналист” от измислената „Македония” се прави, че не разбира български. Тези наистина са много нагли. Най-отвратителни са сърбоманите сред „простия народ” – да не говорим за „политичарите”. Всъщност не от бърборенето на Божидар Димитров има нужда сега българската позиция. Ванче Михайлов им е нужен сега на „македонците”…
От години пишем за този велик българин. Неговите „Спомени” в четири великолепни тома са спиращо дъха свидетелство за епичната му битка за „ЕДНА БЪЛГАРИЯ”. Добре стори Кеворк Кеворкян, че отново предложи на тв зрителите култовото интервю с Ванче Михайлов от 23 май 1990 г. Забележително журналистическо постижение. Без преувеличение. (Каквото и да дърдореше за Ванче комунист-интернационалист като Андрей Луканов…) Голям кеф беше припомнянето на призива саркастичен на Ванче Михайлов към „македонците” да отидат в Цариград („близо е и масрафът не е голям”), за да видят дали в турските архиви се говори за „македонци” – българи, българи, българи. На една среща в Рим през 1968г. Иван (Ванче) Михайлов казва ясно: „Нещата са променливи и ние си отиваме. Утрешните поколения трябва да знаят, че НИЕ,БЪЛГАРИТЕ в Македония, не се организирахме във ВМРО, за да правим две Българии, а защото няма една България. Аз си оставам с България и с десетте милиона българи.”. И отидоха си Ванче и съратниците му, но поне на 11 септември 1990г. ковчегът на бореца бе покрит с българския национален трибагреник, който такива коминтерновци като Сергей Станишев-Серж не намират за необходимо да бранят от поругателства.
Така за два дни България бе защитена от двама българи – от Ванче Михайлов в интервюто на Кеворк Кеворкян по „Всяка неделя”, и от проф. Божидар Димитров в студиото на Канал 1 на БНТ. Защо ли ни се струва, че думите на Ванче извираха от сърцето, от българските корени, а хитросплетенията на професора стигаха до българските паспорти – по 500 на седмица за „македонци”. Иван Михайлов пише още на първата страница в „Спомени” – „Македония ще чака някой надарен нейн син да пресъздаде с магията на словото тая борба, за да възкръсне образа на онова поколение, което се бори и живя възторжено, вярващо в победата си, както никое наше поколение от хиляда години насам.”. Други са били тескеретата по онова време. За чест на турците трябва да се признае, че те не фалшифицират документите. Българинът Ванче Михайлов е чувал тропотът на деврието (патрула) и е нямал нужда от „български паспорт”, за да се чувства българин. Позицията на Божидар Димитров е уязвима, тъй като той я гради основно върху онези 500 паспорта на седмица. Години ги раздаваме (някои пачки надиплиха), „македонци” не останаха вече Оттатък. Защо тогава техните политичари са толкова нагли, защо не са пометени?! Ванче е нужен на България сега. А Божидар Димитров не каза една дума за него – лесно се дрънка за Коминтерна днес.
Източник:Любомир Живков, bgsniper.com
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Делът на еврото в глобалните ...
бТВ Синема 21 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Ли Карл Мьорк Фарес Фарес Assad Соня Рихтер Мерит
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
svejo.net 
facebook.com
