5 бона за саниране на двустаен

Президентът Росен Плевнелиев, който две и половина години беше регионален министър, веднага след като стана президент изведнъж се сети за панацеята саниране на панелките. Според него от това ще спестим енергия, колкото от една атомна централа. Звучи чудесно, ала на практика няма да стане. Само 4-5% от домсъветите са регистрирани по Закона за етажната собственост като нито местните власти, нито регионалното министерство три години намират сили и време да ускорят този процес. Това означава, че само тези домсъвети ще могат да кандидатстват за кредити по държавната програма за финансиране на обновяването на панелките. Непосилни са и разходите. 500 лв. авансово ще се вземат от всяко домакинство за включване в проект и като гаранция, че няма да се откаже. След това още 4500 лв. за 60 квадратни метра ще глътне самото саниране. Това означава, че за тристаен разходът ще скочи на повече от 6 000 лв. И това при 50% поемане на разходите от държавата. В задачата се пита още коя сила ще бъде в състояние да принуди саниралите вече апартаментите си граждани втори път да платят за същата услуга. Пред вестник Банкеръ доста запознат с темата човек като главния архитект на София Петър Диков общо взето дава представа, че цялата тая работа със санирането няма да стане. Той го казва индиректно със заявлението: “За да тръгне програмата, е необходимо безвъзмездната помощ на държавата да достигне 80-90%, а не сегашните 50 на сто. Освен това подготовката на проектите и разрешителните трябва да бъдат безплатни”. Това обаче няма как да стане, тъй като държавата в момента трескаво търси близо два милиарда за финансиране на външния дълг по еврооблигациите, пуснати навремето от Милен Велчев. Така че излишни пари за финансиране на санирането едва ли ще се намерят. Иначе подобни програми вече са дали резултат в някои сродни на нас страни от бившия соцблок. Най-показателен е примерът с Братислава, чийто панелен квартал “Петржалка”, познат по футболния си тим, е красив пример как работи проектът. Там всички панелки са чудесно санирани и не са на кръпки, както у нас, а са решени в пастелни тонове като млечнорозово, млечножълто и млечносиньо. Те придават симпатичен колоритен фасон на целия град, тъй като именно покрай тях се влиза в словашката столица откъм Виена.