Михнева осъдена от Севлиевски

Маргарита Михнева е оклеветила бившия депутат от Новото време и министър на енергетиката Мирослав Севлиевски, е последното решение на Върховния касационен съд, което не подлежи на обжалване. Според върховните съдии Михнева не различава реални факти от личните си твърдения за някого и ще трябва да плати 3000 лева обезщетение за клеветнически твърдения, които е разпространявала в поредица от предавания по Канал 3. Припомняме, че през  месец юли 2011 година Севлиевски осъди тв водещата на две инстанции за това, че е тиражирала за него тенденциозно невярна и клеветническа информация. Делата се водят от 2007 година, а настоящото решение на ВКС е последно и повече обжалвания няма да има. Последното обжалване от страна на Михнева беше във връзка със санкцията, която трябше да плати затова, че е прекрачила "границите на допустимата журналистическа критика". Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи, се казва в решението на ВКС. Разпоредбата на чл.10 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право обаче да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, пишат още съдиите. Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е с по-широки граници. Колкото по-известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите от тях, следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Но и журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България, а когато ги прекрачат, да отговарят за причинените вреди.

Всички изявления на Михнева в двете предавания, "посветени" на Мирослав Севлиевски, са неверни и тенденциозно клеветнически. Съдът не приема и оправданието на Михнева, че тя е била само водеща, "фактите" са ги изнасяли нейните гости, а тя само се включвала с реплики. Тя сама е оттеглила искането си съдиите да не вземат предвид CD-тата със записи на предаванията, които нагледно доказват, че "репликите" й са клеветнически и тя не оспорва съдържанието им. Михнева не е представила нито в предаванията си, нито пред съда "списък с хотели на Слънчев бряг, които щели да се приватизират", за какъвто през цялото време твърди, че имало някъде. Поради това всичките й "реплики" по този повод са обявени за неистински. Нито един от останалите "факти", изнесени от Михнева също няма потвърждение - независимо дали с документи или поне от един или двама независими източници. С оглед на всичко това съдът е установил виновно и противоправно поведение от страна на Маргарита Михнева, която е разпространявала невярна и позоряща информация за ищеца.