Йотова: Справянето с младежката безработица ще е основен приоритет на ПЕС в ЕП

Основен приоритет на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент и ПЕС за 2012 година е справянето с младежката безработица, заяви евродепутата Илияна Йотова – член на Комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент.  Йотова е включена в разработката на проект за набелязване на конкретни мерки за справяне с този проблем, който се очертава като един от най-големите за ЕС като целта е да бъде изработено европейско законодателство, което да гарантира намаляването на безработицата сред младите хора, както и създаването на трайни места и гаранции за старта на тяхната кариера. Европейските социалисти са набелязали двадесет мерки, които ще залегнат в основата на това бъдещо законодателство. Те предвиждат държавна подкрепа за младите хора след завършване на тяхното образование, ако до четири месеца не могат да намерят реализация, 10 млрд. евро от Европейския социалния фонд за младежки програми за заетост, финансови и икономически облекчения за фирмите, които назначават млади хора и криминализиране на случаите, в които младежите се назначават без трудов договор и осигуровки. Според българската евродепутатка от голяма важност е да се познават истинските причини и структури на безработицата в държавите членки, да се анализират специално, за да се намерят адекватни мерки. „За целта трябва да се направят мащабни изследвания и не случайно първото такова изследване, изготвено от агенция „Медиана” по моя инициатива е за България, тъй като тук темповете на растеж на безработицата сред младите хора е един от най-високите.” Днес то бе представено в Народното събрание, съвместно с Комисията по труда и социалната политика.

Основни изводи от изследването:

Реалната младежка безработица е над два пъти по-висока от статистически регистрираната безработица.

190 000 безработни млади хора във възрастта 15-24 г.
330 000 безработни млади хора  във възрастта 15-29 г.

Темповете на нарастване на младежката безработицата в България са едни от най-високите в Европа. Ако тенденцията се запази може да се очаква, че България ще бъде една от страните на челните пет места в Европа по младежка безработица в рамките на 2012 г. 

Засега не се наблюдават тенденции на затихване на процеса на отпадане на младежите от трудовия пазар. Индикациите са по-скоро за обратното – близо половината от работещите млади хора (48 %) се притесняват, че могат да бъдат съкратени; на близо една трета им бавят заплатите.

Тревожно висок е процентът на продължителната безработица (над една година). Близо половината (46 %) от безработните млади хора са без работа повече от една година. Всеки шести от безработните млади хора над 20 години никога не е започвал работа! 

Изследването регистрира появата на генерационна (потомствена безработица) – безработни млади хора, произхождащи от семейства на безработни, и които самите са вече родители. В основата на появата на тази група е бедността, отпадане от образование и съответно невъзможност за реализация на пазара на труда. Обемът на тази група е около 40 000 млади хора или 3.3 % от младите хора във възрастта 15-29 г.

Драстично се променя структурата на младежката безработица. Ако преди две години сред безработните млади хора доминираха нискообразованите, слабоквалифицирани младежи от малцинствените групи и от селата, сега това не е така. Безработицата става все по-високообразована и все по-градска.

Особено тревожно е масовото навлизане в категорията „безработни” на все повече млади хора със средно и висше образование. Нарастването на безработицата сред младите средни специалисти и висшистите е над два пъти в рамките на три години.     

Офертите в Бюрата по труда за свободни работни места (и възнаграждение) категорично не отговарят на квалификацията и претенциите на младите хора. Пред бюрата са все повече висококвалифицирани млади хора, които категорично не могат да приемат оферти за нискоквалифицирана и нископлатена работа.

Нарастващата младежка безработица тласка младите хора преди всичко към емиграция (или временна трудова емиграция). Спецификата на пазара на труда не предполага вътрешна трудова миграция и алтернативата се вижда единствено в емиграцията. Над 90 000 млади безработни заявяват намерението си да напуснат страната още тази година в търсене на работа зад граница.

Заедно с нарастването на младежката безработица се наблюдава драстично свиване на обхвата и средствата за активно противодействие на безработицата. Към 2008 г. средствата за активна политика срещу безработицата на един безработен се падат средно  740 лв. Към 2010 г – 277 лв.

Намаляването на обхвата на държавните мерки за активна политика за противодействие на безработицата не се компенсират от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Основната насока на програмата е към повишаване на квалификацията на заетите лица. (Към 2010 г. по оперативната програма – приоритетни оси 1 и 2 - съотношението на безработни към заети лица е 1:5 в полза на заетите лица). 

Следва да се има предвид, че към момента огромната маса от заетите младежи не би следвало да са обект на активна политика. Данните показват, че съхранилите статуса си на работещи са все повече млади хора с високо образование и квалификация, и които имат родители със значителен социален капитал и материални възможности. Проблемът са безработните млади хора! 

Същевременно, частичната информация сочи намаляване с още 20 % на планирания за 2012 г. обхват на безработните младежи в активните мерки и програми за противодействие на безработицата (от 12 600 за 2011 г. на 10 400 за 2012 г. – по справка на Агенцията по заетоста, изготвена за Инвестор.бг).

Дълбока тревога буди състоянието на публичната информация за активните мерки на пазара на труда и противодействие на безработицата. (Доклади на „Агенция по заетостта” Комитет за наблюдение на напредъка по ОПРЧР). Като цяло, отсъства систематична информация за обхвата и средствата, насочени към проблема „младежка безработица”. Отсъствието на системна информация се заменя с разделяне на отчетите на две,  разделяне на показателите на „програми”, „мерки”, „схеми”, преформулиране на наименованията на същите през годините,  припокриване на отчетните периоди, и смесване на различните групи. В резултат има изобилие от числа и проценти, в пълно несъответствие помежду им и пълна невъзможност да се получи реална информация.

Състоянието на информацията е такова, че поставят под съмнение и възможността на институциите да планират, анализират и взимат решение на базата на нея. 

Налице са системни грешки в схемата за проследяване на нивото на безработицата в Европейската статистика (и съответно в хармонизираната с нея национална статистика). Проблемът е в промяната на икономическите реалности в условията на криза. Адекватната за период на икономическо развитие методика, започва да дава проблеми в условията на икономическа криза.