Станахме нация от самотници

Краят на здравите семейства у нас, като че ли вече отдавна е настъпил и постепенно се превръщаме в нация от самотници. Тази тъжна истина вече не е само предположение. Тя беше потвърдена от данни на Националния статистически институт. Оказа се, че всеки трети българин живее сам.

В големите градове здравите бракове изглеждат като застрашен от изчезване вид. Първенството по брой самотници държи Стара Загора, а веднага след нея се нарежда София.

Освен, че семействата у нас се разпадат, се оказа също и че се раждат все по-малко деца. В три от четири домакинства няма под 16-годишни членове. Това показват обявените данни за домакинствата на база на преброяването, извършено миналата година. За 10 години броят на едночленните домакинства е скочил драстично. През 2001 г. те са били

662 853, докато за миналата година са 925 385.

Общият процент на българите, които живеят сами достигна 30,8, което прави 2 268 288

души от всичките 7 364 570, преброени през 2011г.

Ако не живее сам, българинът най-често дели апартамента си само с още един човек, показват още данните на НСИ. През 2011 г. 59,2% от домакинствата в България са едночленни и двучленни.

Най-много самотници има в областите Велико Търново – 38,6%, и София – 36,5%. Относителният дял на едночленните домакинства от общия брой за периода 2001г. - 2011г. нараства с 8,1 процентни пункта.

От друга страна много малко семейства се решават да отгледат повече от 2 деца. Дялът на домакинствата с повече от 4 члена през последните десет години е намалял от 27,3 до 20,7 на сто.

Рязко се увеличава броят на семействата без деца. От 2001г. насам броят на домакинствата без деца под 16 години се е увеличил със 211 136. Двойките, които са решили да станат родители пък са намалели със 127 434.

Разликата между раждаемостта в градовете и селата не е много голяма. През 2011 г. 75,5% от домакинствата в страната са без деца под 16 години. За провинцията процентът е 77,5, докато в градовете е 74,8. През 1992 г. семействата без непълнолетни са били 64 на сто.

За последното десетилетие броят на домакинствата намалява в 21 области. Най-чувствително това се усеща във Врачанско – с 13 320 и Монтанско – 8 550 по-малко.

За сметка на това столицата, която се опитва да се превърне в град-държава, продължава да увеличава населението си. В общо 7 области броят на домакинствата нараства. Тази тенденция е най-значителна в София и Варна.

Към 1.02.2011 г. населението в България живее в 3 006 376 домакинства - обикновени и колективни. Близо три четвърти - 73.3% от тях са в градовете.

От началото на 20 век до днес броят на домакинствата в страната се е увеличил 4,5 пъти, а живеещото в тях население - 2 пъти.

Данните за етническата структура у нас не са изненада. В 2 456 596 домакинства (88,4%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група. В 203 517 домакинства, или 7,3% – към турската етническа група, а в 86 385 домакинства (3,1%) - към ромския етнос. За 7,5% от домакинствата главата на домакинството не е отговорил на въпроса за етническа принадлежност.