От Освобождението рушим археологически паметници

Напоследък мнозина, особено сред кандидат-кметовете се изявяват в медиите като специалисти по археология и се опитват да създадат скандал около разкопките в центъра на София. 19’ се обърна към професионални експерти, за да изясни ситуацията. Оказва се, че тя е точно обратната на публично промотираната – най-накрая се намери кой да се погрижи за археологията на София.
След Освобождението съвсем сериозно се подготвя разрушаване на уникалната черква Св.София, за да може на нейно място да се изгради нова сграда. Въпреки протестите, в края на ХІХ век са разрушени храмовете Св.Богородица Пречиста, Св.Никола Мали и един храм от ХІІ век,  за който се смята, че пазел мощи на общобългарския светец Иван Рилски. В първата половина на ХХ век при жилищното строителство дълбоки основи на сградите често разрушават важни части от културния слой.
 В периода 1949-1953г. при строителството на комплексите на Министерския съвет, Президенството и бившия Партиен дом също не са пощадени  археологическите структури, които се откриват. Достатъчно е да се отбележи, че при строежа на комплекса на Министерския съвет са открити шест антични квартала, от които днес нищо не може да се види, тъй като въобще не е поставян въпроса за тяхното съхраняване и представяне.
Пак при този строеж за основи на колонадата на комплекса са изградени внушителни бетонни постаменти, които замазват археологията. Установен  факт е, че именно тогава са разкрити, без обаче да се документират и проучат, участъци от главната римска улица –„ декуманус максимус“ и източната порта. Че опазването на декумануса не е било въобще схващано като приоритет е видно и от факта, че при разкопките от 2009-2010г. се откри масивна бетонна плоча с неясно предназначение, „изрязала“ цял участък от настилката на римската улица. Подобен недалновиден подход е налице и при изграждането на подлеза на църквата Св.Петка Самарджийска – откритата антична сграда с богато украсен с мозайки под е набързо демонтирана.
Факт е също така, че резерватът Сердика-Средец е създаден едва през 1976г., благодарение на усилията на редица наши именити специалисти, а специфични правила са изработени през следващата 1977г.
Културното наследство не беше схващано като важен приоритет за развитието на София в годините след 1989г. Достатъчно е да кажем, че не се осъществи възможността при строежа на метростанция Сердика да започне оформянето на подземния музей на града с представяне на откритите археологически структури. Занемарена е и Западната порта на крепостта, която има изключителен потенциал да се превърне в атракция и любимо място за прекарване на свободното време.
Изброяваме всички тези факти и обстоятелства, защото е важно да се види къде сме били и къде сме в отношението ни към културното наследство на София. Факт е, че строителството  на софийското метро се превърна в шанс за археологическото наследство на града. За да се проучи значителната площ на „Ларгото“ и пространството около съществуващите сгради Столичната община се превърна в един от най-големите  инвеститори в българската археология. От 2009г. до момента само за проучванията са изразходвани около 2.5 млн.лв, очаква се общо сумата да достигне 4млн.лв. Резултатите от археологическите проучвания са повече от прекрасни – разкриха се древни сгради с внушителни мозайки, които ще бъдат съхранени и представени. Откриха се и запазени участъци от декумануса, които ще бъдат особено важна част от подземното пространство. Допълнително са осигурени 16 млн.лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“, с които ще се оформи същинския подземен музей. По този начин София ще се превърне в една от европейските столици, която е успяла да съхрани културното си наследство при изграждането на метрото. Висока оценка за усилията на града и за качеството на работата дадоха кметовете на Берлин, Будапеща, Тел-Авив, водещи италиански специалисти. Подземният музей на Сердика  заедно със „Св.София“ ще бъде едно от чудесата на Европа.