Меркел не е съгласна с Обама

  В навечерието на срещите на върха на Г-8 и Г-20 Америка и Европа сериозно се разделиха по въпросите на “стратегията за изход“ от кризата, а също за профилактиката на световните финансови пазари. Сблъскаха се две концепции. Федералният канцлер Ангела Меркел публично отклони съображенията на американския президент Барак Обама, изразени от него в посланието до всички лидери от Г-20 в края на миналата седмица, пише “Независимая газета“.

Спорът придоби характер на полемика. Това накара влиятелния германски вестник “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ да даде берлинския отговор на президентското послание под заглавието “Меркел сиктирдоса Обама“. На фона на подобни коментари страните се постараха да заглушат остротата на противоречията. В понеделник вечерта се състоя непланиран телефонен разговор Меркел-Обама. След това в берлинските правителствени кръгове подчертаха, че контактът е преминал “в много добро настроение“, а американско-германските различия се преувеличават от пресата. От своя страна, представителят на Белия дом Бил Бъртън заяви, че президентът държи на “великолепните отношения“ с канцлерката. “Файненшъл Таймс Дойчланд“ не без ирония пише: “Канцлерката Меркел и американският президент Обама се чуха по телефона за 20 минути и всичко вече отново е наред. Според уверенията на федералното правителство няма разногласия по стратегията за излизане“. Но в действителност същността на противопоставяне на позициите се запази. Посланието на Обама се гради около американската тревога относно утвърждаващата се в ЕС приоритетност на мерките за строги бюджетни икономии като задължително условие за стабилизацията на европейската валута и предотвратяването на нови гръцки трагедии. Не е изключено, че тук се крие и дългогодишната политическа бдителност на Вашингтон по отношение на всеки самостоятелен избор на страните от ЕС. Та нали за приети или планирани програми за икономии вече е обявено в Мадрид, Рим, Париж, Атина, Будапеща, Букурещ и редица други столици на страни от ЕС, да не говорим за Берлин и неговия “пакет с икономии“ за 80 милиарда евро. Във вторник съобщение за сходни мерки дойде от Лондон. По-рано на срещата на върха на 17 юни ЕС се ориентира към връщане към параметрите на Маастрихтския договор, според който дефицитът на всяка от 27-те страни не трябва да надхвърля 3% от бюджета, а държавният дълг – не повече от 40% от БВП. В Европа Германия и лично Меркел се сдобиха с имиджа на най-настоятелни привърженици на съкращаването на държавните разходи и дълговете. Това ги превърна в главни европейски адресати на посланието на Обама и съответно изискваше именно германски отговор. Както е известно, Вашингтон се въздържа от прекалено прибързана преориентация към строга бюджетна икономия. Според САЩ, съкращаването на обществените разходи може сериозно да заплаши оздравяването на световното стопанство. Затова графикът и темповете на мерките на консолидация в отделните страни трябва да отчитат нуждите на световната икономика. Американската концепция не само не отменя, а по същество, се ориентира към по-нататъшно финансово стимулиране на вътрешната конюнктура. Според убеждението на Меркел, такъв път обаче “не може да бъде решение“. Според нея, в условията на наблюдавано оживление на икономиката би било неразумно да се продължи с прилагането на скъпоструващи конюнктурни програми. Привържениците на финансовите позиции на канцлерката предупреждават: “Ако вместо да излезем на пътеката на стабилния ръст, ние отново създадем балон на растежа, тогава ще платим затова при следващата криза“. Ръководителят на германското правителство се изказа след срещата в своята берлинска резиденция с експертната група “Нова архитектура на финансовия пазар“. Групата, начело с бившия главен икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг, й предостави нови данни. Според техните изчисления, само през тази година САЩ, Япония, Великобритания и страните от еврозоната се нуждаят общо от около 5,5 трилиона долара за обслужване на старите кредити и покриване на актуалните дефицити. Това е още един сигнал, потвърждаващ предупрежденията на канцлерката, че увеличаването на дълговете грози с нова криза. Едновременно с това в Берлин отхвърлиха страховете на САЩ и подкрепящите ги Канада, че курсът на европейците към икономии може да изостри глобалното неравновесие на платежните и търговски баланси. Според експертите, противоречивите позиции, отстоявани от САЩ и Германия остават малко шансове за компромис в Отава. Още повече, че не става дума само за “стратегия за изход“ от кризата. Препъни камък е също така “кризисното финансиране“. По инициатива на Берлин, съгласувана с Париж, ЕС ще представи в Торонто документ, предлагащ глобален данък върху банковите такси в случай на непредвидени кризисни ситуации в тези институции. Засягайки тази тема, Меркел заяви във вторник: “Ще се боря“.